Държавната ни глава се оказа подставено лице без характер.
Фанфарон, който караше маса народ да се изчервява с всяка своя поява. Избран на принципа за по-безполезния идиот, той стана най-нелепият ни президент.
Президентът Росен Плевнелиев няма да се кандидатира за втори мандат. След като съобщи решението си, той обясни, че то е по лични причини. Плевнелиев се зарече, че няма да напуска политиката, но нямало да прави свой политически проект или да влиза в партия. С това приключи един случаен мандат на един случаен човек, който случайно влезе в политиката и неслучайно е най-слабият президент в новата история на България.
Тук ще ви припомня една случка от времето, когато Плевнелиев разбра, че ще става президент, която е най-добрият коментар за неговата авантюра като държавен глава. Случката е описана в броя на в. „24 часа“ от 5.09.2011 година:
Гардове от НСО се изстреляли в неделя следобед към дома на Росен Плевнелиев със спешна задача - да вземат костюм, риза, вратовръзка, обувки и да ги закарат в резиденцията на Бойко Борисов в Бояна. Именно тук кандидат-президентът на ГЕРБ се привел в официален вид, за да отпраши към централата на ГЕРБ в НДК.
Така напрегнато започнал пътят на Плевнелиев към „Дондуков“ 2, споделиха запознати. Както „24 часа“ писа, кандидатът се явил пред Борисов по дънки и риза. Двамата провели финален разговор на 4 очи, в чието начало лидерът на управляващата партия обяснил, че все още се колебае между Плевнелиев и Цветан Цветанов, който също заслужавал много. В крайна сметка Борисов заключил, че вицето му е по-нужен в правителството, и казал тежката си дума. По-малко от половин час делял обаче мига на развръзката с началото на предварително обявената пресконференция. Ето защо било ясно, че технически Плевнелиев не може да се прибере, за да се преоблече. Изходът бил един - екип на НСО да излети към дома на строителния министър и да се върне оттам с костюм.
В тази кратка дописка освен комичната ситуация с костюма впечатление прави описанието за това как Борисов обяснил на Росен, че все още се колебае между него и Цецо, но в крайна сметка решил да се спре на Плевнелиев, защото Цветанов му бил нужен в правителството. Историята мълчи за мнението на самия Плевнелиев, за неговите думи и желания в този съдбовен за живота му момент. От повествованието по-скоро става ясно, че днешният ни държавен глава е бил третиран като гардовете от НСО. Тях Борисов ги изстрелял да носят костюм, обувки и вратовръзка, а Росен пуснал да става президент.
След тази негативна селекция, проведена на принципа за по-безполезния идиот, България се сдоби с нелеп президент.
И това нямаше да е толкова страшно, ако Росен Плевнелиев се беше ограничил само до протоколните си излагации, в които ставаше за смях, а и ние покрай него. Страшното е, че той изигра ключова роля в най-отвратителните безобразия и престъпления в последните пет години. Сред безобразията влизат изборът на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и платените протести срещу правителството на Орешарски от 2013 г., две потресаващо слаби служебни правителства, а сред престъпленията - грабежът на КТБ и трусовете в банковата система от лятото на 2014г.
Ако Росен Плевнелиев бе президент на място, отстояващ интересите на българските граждани, нещата щяха да изглеждат съвсем различно, а някои от тях можеха да бъдат, ако не предотвратени, то силно затруднени и осветлени под прожектора на общественото внимание. В този коментар няма да се спирам подробно на всичко, което Плевнелиев не направи или в което игра активна зловредна роля. В „Галерия“ сме отделяли достатъчно внимание на всичките му изпълнения, гафове и подлости.
От началото до края той си остана момче за услуги на Борисов и това като че ли е най-големият срам за всички нас. Държавната ни глава се оказа подставено лице без характер, но затова пък с огромно самочувствие без покритие. Фанфарон, който караше маса народ да се изчервява с всяка своя поява. Плевнелиев е огромно падение за така наречените „десни“, които си затваряха очите пред неговата очевидна несъстоятелност, само и само да се усукват около властта.
Впрочем аз не вярвам в искреното му желание да се оттегли. В изявлението му има вътрешно противоречие, защото хем твърди, че го прави по лични причини, хем казва, че няма да напуска политиката. Едното изключва другото. Или личните причини, или политиката. Постът на президент не е на портиер (въпреки че Плевнелиев приличаше точно на това), че да го зарежеш по лични причини, но да не напускаш стълбището, входа или паркинга.
По-вероятно е Росен Плевнелиев да е разбрал, че няма да получи подкрепа от ГЕРБ, а шутовското поведение на ДСБ, които го призоваха да го издигнат като независим кандидат, окончателно дискредитира вероятността да получи сериозен политически гръб, за да се състезава за втори мандат.
Думите, че няма да напуска политиката, трябва да се тълкуват, че ще се търгува за някой престижен международен пост. Еврокомисар например.
Добрата новина е, че на Нова година ще чуем за последно Росен Плевнелиев в качеството му на президент, което не е гаранция, че след него българите няма да изберат още по-голям смешник.
Явор Дачков, в. „Галерия“
Няма коментари:
Публикуване на коментар