Дипломацията има правила. Не всички от тях са писани, но въпреки това се спазват по цял свят и от дълго време, за разлика от войната, където всичко, което може да уязви противника, е прието за възможно.
Понякога това са нечовешки и антихуманни способи, които светът бърза да осъди в мирно време, след като конфликтът е приключил.
За сметка на това дипломацията отстоява принципа на неприкосновеност и взаимно уважение, така че да се съхрани територия за преговори и конкуренцията по даден въпрос или блага се разиграва пред погледа на всички, с публични аргументи. Или поне с такива, споделени между две страни. По този признак винаги се различават професионалните дипломати от партийните назначения на политици, свикнали на противоборството „власт - опозиция“.
За първите държавният интерес е над всичко, а вторите обикновено гледат през идеологическа призма, която често влияе на решенията и поведението им, без до си дават сметка, че народът им е съставен от различни идеологически сегменти, а те са назначени да отстояват интереса на всички вкупом.
Като казах „назначени“ - има още една категория, която видимо среща затруднения да различи личната си кариера и развитие от националния интерес на държавата си. Типичен пример за този род хора се оказа българският еврокомисар Кристалина Георгиева. Ако проявим разбиране, ще видим, че тя цял живот е била назначавана. Така е било и в университета, в който е работила, и в Световната банка, и в Европейската комисия. Така лесно се изгражда манталитет на чиновника кариерист, който търси оферти за личен успех.
Преди няколко дни комисар Георгиева витиевато отговори пред Българското национално радио на въпроса дали би се кандидатирала за Генерален секретар на ООН. Отговорът най-общо казано звучеше така – „като ми предложат, ще помисля и ще кажа“. Така отговарят хора, които чакат да получат предложение за работа от някоя фирма. Георгиева прекрасно знае, че Родината й има издигнат кандидат за този пост и най-нормално бе нейният отговор да последва логиката и позицията на външния министър Митов, на президента Плевнелиев, на министър-председателя Борисов и т.н.
С две думи – да потвърди позицията на българската държава и нейния национален интерес. Хитруването и позата на „скромна мома, която чака да бъде забелязана“, не носи успех в дипломацията.
На фона на това странно поведение излезе публикация в списание „Политико“, която подхвърля версията, че чужда държава може да издигне Георгиева за същата надпревара. Това вече би било срамен акт на антибългарско поведение. Нито една страна не би си позволила да се развали отношенията с България и да издигне наш сънародник срещу нас. Дипломатите са хора, които си говорят. Това е важна част от работата им. Оказа се, че г-жа Кристалина Георгиева сама обикаля или праща лица, които да намерят „подходяща“ страна, която да задоволи личните й амбиции и да я издигне. В кръга на набелязаните са Чехия, Унгария, Румъния и Албания.
Като изключим унизителната ситуация, в която действащ еврокомисар си търси ново работно място в чужбина, тя става още по-смешна, предвид надеждата, че някой ще поеме риска на подобна авантюра, за сметка на една предварително загубила кандидатура. Георгиева не е футболист, търсещ нов отбор, за да израсне в кариерата срещу добро заплащане, а представител на страната ни в общото европейско правителство. Ако срамната търговска обиколка не спре, авторитетът на България ще пострада със сигурност и след прецедента „Румяна Желева“, ще имаме нов, който надминава и най-смелите очаквания на песимистите.
За пореден път се вижда разликата между хора, които са били избирани в остра конкуренция, като Ирина Бокова, и тези, които цял живот са били назначавани, като г-жа Георгиева. Тези характеристики са за домашен размисъл, но останалото е тема за спешни действия от страна на Външното ни министерство, което трябва да предотврати репутационната щета върху България.
Д.ф.н. Александър Германов, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар