Захаросаната Европа

Европа е байгънясала и не може да продължава да се храни с локумите и захарния памук, завъртян от политиците й...
 
Европа е като захаросан, но развален орех. 

Смърди в мига, в който стигнеш до сърцевината й, а вкусът й е грозна смесица между сладникави политически оправдания и горчивина от разкъсването й между исляма и християнството. 

Захаросани са и десетките поздравления на старите партии за победата на поредния носител на абсурдния либерален модел в крайно радикализираната ситуация на Стария континент - Александър ван дер Белен.

От изборите за президент в Австрия Европа настръхна срещу десния националист Норберт Хофер, все едно ако беше станал той държавен глава, чудно как, щеше да се възроди споменът за Хитлер? 

И си отдъхна лицемерно, когато гласовете, пуснати по пощата, обърнаха вота и начело застана удобният колега - уж независимо-зелено-центристки представител. Поредният въртящ на дървената си пръчка захарен памук политик, с който да теши народа си, ако стане атентат на негова територия. Поредната безгласна буква пред терора.

Карамелизираната обвивка на общността тъкмо започна да се пропуква с кандидатурата на Хофер и сериозния му резултат на първия тур в Южната република и можеше след години тежък диабет Европа да махне от плещите, да си изчисти ядрото и да върне достойнството си. На старите партии обаче им е толкова неудобно да се разделят с бялата смърт. На тях, от "Даунинг Стрийт" 10, през Елисейския дворец та чак до „Дондуков" 1, все още им изглежда безоблачно и розово.

Още не разбират, че в столиците на Европа вече мирише на кардамон и суммак, не се ядат жабешки бутчета, охлюви по бургундски и виенски шницел, а наммура, булгур и баба рануш. Докато им носят в сребърните подноси бели като кожата на млада европейка захарни целувки, някъде под носа им се сглобяват бомби с шрапнели. 

А можеше Норберт Хофер, наречен от смачканите левици и десници „популист", да бъде избран за австрийски президент и това да даде сигнал по върховете на лидерството, събиращо се през седмица в Брюксел, че е време за промяна.

Че Европа е байгънясала и не може да продължава да се храни с локумите и захарния памук, завъртян от политиците й. Радостта им от това, че „зеленият" Ван дер Белен спечели вота в Австрия, е поредното лицемерие, което демонстрират на всяка своя захаросана конференция за мира, за хуманитарните кризи, за бежанския проблем, за икономическите несгоди, от които нищо никога не е произтекло и нищо не се е променило. 

На Европа й трябва шамар, не лакомство. Хофер можеше да го удари.

Христина Добрева,  Vsekiden.com