В навечерието на поредните президентски избори, цяла България отново се стяга за ожесточена партийна битка.
За последните 26 години сме правили цялото това упражнение цели седем пъти, без да виждаме изобщо нещо полезно, направено от хората, които управляват тези институции.
Само тази година, заради безсмисленото упражняване на демокрация, ще дадем 50 млн. лв., само за изборите и още няколко десетки милиона, като партийни харчове за кампании, които отново идват от джоба на данъкоплатеца.
Накрая избираме партийна фигура, която трябва през целия си мандат да се прави на непартиен.
Разбирам партиите да имат консенсус, че предлаганата от тях кандидатура трябва да е непартийна по начало, но това никога не се случва.
Избираме политическа фигура, която има мажоритарен мандат от гласоподавателите, но няма никаква реална власт върху решенията на изпълнителната власт.
За какво ви говоря? Да, по Конституция, държавния глава е „върховен главнокомандващ“, той е обединител на нацията и т.н., но всъщност, дори и тези му права са силно зависими, да не кажа абсолютно зависими от изпълнителната власт. Например назначаването на посланици. Мислите си, че президента сам ги избира, грешите, защото в закона за дипломатическа служба, пише, че това става „по предложение на МВнР“ и „след одобрение на МС“.
Тоест президента само бие един печат отгоре и работата му е приключена. Друг подобен пример е при назначаването на нов кабинет. Да президента дава мандат за съставяне на правителство, но той е определен по ред в Конституцията и едва след третия неуспешен опит, той има право да даде мандата на партия по негов избор, от тези които са минали 4% бариера.
Изобщо почти всички президентски правомощия са обвити с допълнителните уточнения „по предложение на… и „след одобрение на…..“.
В останалото време, когато не подпечатва вече взети решения, той обикаля села и паланки, среща се с народа и се опитва да укрепва държавността.
Не е ли по-добре тази функция просто да я връчим на Николина Чакардъкова, да и гласуваме 2 млн. лв. бюджет и да я пуснем да се рее където си иска.
Питате се тогава какъв е смисъла изобщо да избираме президент. Ами, може би ще ви изненадам, но има някакъв смисъл. Критичната му задача идва, когато страната изпадне в парламентарна криза и трябва да има някой да продължи да управлява администрацията и да бъде арбитър, кое е разрешено и кое не, в насрочената от него предизборна надпревара.
Това е, всичките тези пари отиват, заради тази функция.
След като е толкова важна тази функция, добре, нека да има президент, но защо изобщо правим избори, за да сложим един човек, който не прави почти нищо в свободно време. Чини ми се, че в опита си да бъдем демократи сме станали по-големи светци от папата.
Какво да направим тогава. Просто е. Трябва да прехвърлим избора на президент на Народното събрание, което да определя кой да заеме този пост чрез мнозинство от две трети или три четвърти. Няма да сме първата парламентарна държава, която си е спестила целия този фарс, покрай избирането на президент. Като ги накараме да постигнат подобно голямо мнозинство зад кандидатурата на един президент, поне да се научат малко на диалог и компромиси. Да издигат кандидатури, които имат достатъчно близки позиции с другите партии, а не само суперзвездите си, които да се опитват след това да бъдат обективни.
Така ще спестим и голямото глупост на партиите да извадят на президентски избори, най-добрите си кадри, само за да заемат пост, който не дава никаква реална власт.
Докато партиите осъзнаят, че това начинание не е нито в техен, нито в интерес на избирателите, ще трябва да търпим поредното политиканстване на всеки пет години.
No-comment.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар