"Това бяха най-красивите три минути футбол, виждани някога. Това бе демонстрация на такава индивидуална техника и отборно придвижване, каквото никой на това първенство не предполагаше, че можем да видим. През целия мач след това отборът в златните фланелки диктуваше темпото, но първите три минути бяха като някакъв сън."
Репортажът на френския в. "Екип" за мача Бразилия - СССР от световното първенство през 1958 г. Казват, че тези три първи минути на този двубой са променили играта завинаги. Днес е 15 юни - точно на тази дата преди 67 години се случи в Гьотеборг.
Струва си да си ви го припомним.
Предисторията на двубоя е, че Бразилия отива на първенството в Швеция с големи надежди, но най-вече споделяни вътре в страната. Там знаят, че имат силен вратар, стабилна защита, един компютър в средата на терена в лицето на Диди и нападател като Вава, който не спира да вкарва голове.
Също така знаят, че след травмата от 1950 г., когато губят титлата на своя земя в необяснимия последен мач с Уругвай (1:2), все някога футболните Богове ще ги погледнат с добро.
Знаят и за две момчета, които имат в себе си златен талант. Просто не е ясно дали ще успеят да го покажат в златистата фланелка. По различни причини.
Номер 11 в списъка със състава за Мондиала получава Гаринча. Суперталантът на Ботафого вече е на 24 години, утвърден играч е и има 7 мача за Бразилия. Но нито един не е официален - квалификационен или в Копа Америка.
Пускат го в демонстративни двубои, като в един от тях, във Флоренция срещу Фиорентина, вкарва гол, заради който днес една от уличките край стадиона там се казва "Мане Гаринча". Лъже четирима италиански бранители, преди да отбележи - публиката аплодира бурно, въпреки че голът е в във вратата на техните.
Но Гаринча е свободен дух във всеки един смисъл на думата. Толкова нехаен и несериозен в отношението си, че дори не знае регламента на световното. В самолета за Швеция пита Загало няма ли да са много 15 мача за едно лято. Онзи остава с отворена уста - Мане си мисли, че ще играят като в първенството на страната, срещу всички останали 15 тима на турнира. Но такъв е Гаринча - над нещата. На терена - гениален, когато е в настроение.
Номер 10 отива за Едсон Арантес до Нашименто, когото бразилците знаят като Пеле. Той е само на 17 години и изборът предизвиква дискусии. Не включването на феноменчето в състава, а изборът да получи номер 10. Защото на 17 Пеле вече има близо 80 гола за Сантос, както и 5 за Бразилия. Не в официални мачове, но все пак - пет попадения с националния екип.
Два от тях идват при изпращането на тима за Мондиала, на 18 май в Сао Пауло, където с 3:1 е надигран тимът на България.
Бразилия започва на турнира с добра игра, но в никакъв случай не някакви зрелища. Победени са австрийците - 3:0, но това е повече заради потресаващите грешки в отбрана на съперника. Два гола вкарва Жозе Алтафини, който по-късно става една от големите фигури в италианския и европейски футбол, след като напуска родината си. Тогава е на 19 и започва световното като най-твърд титуляр в атаката.
Но при 0:0 с Англия се контузва и не е ясно колко дълго няма да може да играе. Селекционерът на Бразилия Висенте Феола е принуден да вземе мерки. И го прави.
Девет от 11-те титуляри не се променят за третия мач срещу СССР. Двама са нови - Пеле влиза вместо Алтафини, а Гаринча заменя неубедителния Жоел. Това е дебют в официален мач за националния отбор и за двамата. Не само на световното, а изобщо. И - какъв дебют само.
Феола поставя крилото вдясно, а не вляво, както предпочита да играе в Ботафого. Видял е, че левият бранител на Съветския съюз Кузнецов е най-активен във включванията в атака. И му дава ребус, какъвто досега не е виждал.
На онзи 15 юни в Гьотеборг не само Кузнецов има кошмарен следобед.
Мачът започва по невероятен начин. Гаринча пробива, елиминира с лекота пазача си и стреля в гредата, след като е изведен от Пеле.
Секунди по-късно Пеле и Вава правят двойно подаване, а тийнейджърът стреля остро, но Яшин спасява.
Третата атака е голова. Пеле пуска на Диди, който подава брилянтно на Вава зад гърба на отбраната - 1:0!
Минали са две минути и половина. А този силен съветски отбор е матиран три пъти с атаки, каквито понякога чакаш да видиш в няколко мача. Не една, а три. Поезия на футбола.
Особено страдание мачът е за Кузнецов. Гаринча го "връзва на фльонга" постоянно, дриблирайки около него, подхвърляйки топката над главата му и какво ли още не. Великият Яшин на вратата е нервен - постоянно крещи на отбраната, но те се чудят дали да помагат вляво срещу този дявол с различни по дължина крака и клатушкаща се походка, или да извадят човек персонално срещу десетката - някакво дете, което небрежно гравитира пред наказателното поле, а вземе ли топката става страшно.
Вава вкарва и втория гол в 77-ата минута, но положенията за бразилците са толкова много, че 2:0 си е направо чудо. СССР, иначе стабилен отбор, пълен с добри играчи, а и актуален шампион на Европа, просто няма отговор.
Нататък историята е всеизвестна. Гаринча и Пеле не излизат от състава. Бразилия играе ярко, направо блести. Пеле вкарва за 1:0 над Уелс в четвъртфинала един от най-знаменитите си голове.
На полуфинала Франция получава пет - 5:2 за златистите. Пеле вкарва хеттрик, Вава и Диди също бележат. Гаринча танцува по фланга и сервира топката на нападателите пред вратата. Неуловим.
На финала петица има и за Швеция. Пеле вкарва още два пъти (шест гола общо на първенството), Вава добавя две попадения, а и Загало се разписва. Заслуженият шампион вдига първата си световна купа.
Легендата за магията на бразилския футбол и тази почти мистична златиста харизма около този тим се ражда именно на това световно. А няма съмнение от къде тръгва всичко. На 15 юни в Гьотеборг, особено в онези първи три минути, най-ясно се вижда онова, което и днес е останало в речниците на футбола като "жого бонито". Красивата игра. Тя се асоциира с Бразилия, въпреки че днес реалностите са различни.
Но онзи мач срещу Яшин и компания, в който светът се запозна с Гаринча и Пеле, сложи началото на легендата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар