Много страсти се вихриха в Страстната седмица.
Причина за тях бяха промените в Изборния кодекс и най-вече въпросът дали и как да гласуват българите в чужбина. Всъщност всичко започна добре и щеше да завърши добре, ако не се беше наложило да се правят промени на промените, които отново бяха променени и в крайна сметка (ако в този момент не текат нови промени) бяха приети в един, бих казала компромисен, вариант. В смисъл, че всички желания на гражданите бяха обсъдени – това бе реверансът към тях, и отхвърлени – това пък бе реверансът към политиците.
Така че бяха взети предвид всички интереси. И сега каквито и да било протести, мрънкания, въпроси, контри и възмущения са, извинете, че ще цитирам Премиера, но “Много шум за нищо”. По Шекспир. Нали я знаете тази комедия? Дето едни двама младежи искат да се оженят за възлюбените си, ама преди сватбата се уговарят заедно с дон Педро да направят така, че братовчедката на единия и приятел на другия да признаят любовта си, обаче в същото време незаконният брат на дон Педро се уговаря с още един злодей да опетни единия и да провали сватбата, та в нощта преди сватбата наемат една метреса да се престори на едната възлюбена и я показват на младоженеца в компрометиращи пози, сватбата аха да пропадне, ама в последния момент лошите са арестувани, а свещеникът, който е ръката Божия, оправя цялата бъркотия и в крайна сметка всеки е оженен за онази, за която е било предвидено да се ожени. Завеса, аплодисменти, довиждане.
Не знам дали разбрахте кой кого точно... накрая в пиесата, ама то и с изборните промени същото стана. Сега ще питате кой е тоя дон Педро. Ама много питате. Той и господин Зеленогорски от управляващите в коалиция с ГЕРБ реформатори пита кой е оня от Нова Зеландия, дето заради него ще променяме цял кодекс... В стенограмата от преговорите за промените в Изборния кодекс Зеленогорски е цитиран да казва: “А какво да правим с оня от Нова Зеландия, дето 10 години не си е идвал в България и на всички избори е гласувал и определял кой да управлява?” Прав е! Какво да правим с него и КОЙ въобще е той, бе?
Да не би да е самият дон Педро? Патриотите около господин Каракачанов обаче успокояват обстановката с мъдрите думи: “Бе нема сега за едни петима души (в чужбина) да застрашаваме сигурността.” В смисъл не е нужно да се пънем да организираме опасни за стабилността на България избори специално за някой си новозеландски дон Педро и всички българи в чужбина. Кой гласувал, гласувал, кака се омъжи. Дон Педро и тия петимата да ни прощават, ама да не са бягали от родината.
Ако бяха патриоти, щяха ли да избягат?
В България е най-хубаво.
Затова и господин Каракачанов и колегите му управляващи си седят у нас. Ходят в чужбина само на гости на децата си. И да се лекуват. Но иначе са патриоти. Така че стига претенции. Не стига, че са се отървали от неразбориите в България, ми и мрънкат, гиди, емигранти недни! Я да дойдат обратно да видят лесно ли е. Да пращат там пари по “Уестърн юнион” и да си траят.
“Човек трябва да дава всичко от себе си и да бъде смирен”, каза ви го и самият Премиер вчера пред БНТ. Всъщност трябва да Му се признае, че Той прави всичко възможно, за да изравни качеството на живота на българите в чужбина с този на живота на българите в България. И не само по избори. И по празници също. Ето – в чужбина хората почиват на Великден, самият Христос се разпна на кръста, за да могат християните да отморят един по-дълъг уикенд, да боядисат яйцата, да идат на църква, да хапнат. А у нас пък самият Премиер лично постанови Разпети петък да е почивен ден, че за два дни не си струва пътят до Гърция. Важно е всеки народ да си има своя Спасител. Е, емигрантите си имат двама, така че пък въобще да не протестират.
И българите в България също – те пък си имат резервен. Доктор Москов. Който уж бе натоварен със здравната реформа, ама напоследък ми се чини, че се занимава по-скоро с пенсионната. Като му гледам мерките за орязване на здравната помощ, с тях направо ще отърве не само здравната каса от разходи, ами и пенсионната. С един удар два заека. Даже направо с един удар – към пет-шест милиона заека. Не знам по последни сметки колко зайци са останали в България, виждам само, че се увеличават лавинообразно в чужбина.
Мога само да посъветвам бягащите от България зайци да се заселват в градове с над 1 милион жители, ако искат да продължат да участват в българските работи и да гласуват. Според промените в Изборния кодекс изборни секции ще има само в метрополисите. Как точно стотици хиляди българи ще успеят да пускат бюлетината си в рамките на 12 часа, не ми е много ясно. Макар че, от друга страна, що па да не може?
В парламента как става? Там в зала с 3-ма души за 1-2 минути гласуват по 200. Така че и емигрантите да прилагат депутатската тактика и с една карта да опаткват правото на глас на цялата околия. Така и пари ще се спестят, и броенето ще е по-лесно, и всички ще са доволни. Дано са се сетили да опростят и бюлетините, че кой ти ще чете всичките тия партии, изписани на тях. Една-две стигат. Няма сега за дон Педро да харчим хартията.
И въобще – какви са тия избори, само времето си губим, ама айде... Шум да има. За нищо.
Лола Монтескьо, "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар