Лято

Лято

7 юни 2016 г.

Заради структурата на земеделието ни губим 10 млрд. лв. добавена стойност

Моделът, който сме избрали, е много скъп и недостатъчно ефективен

Заради структурата на земеделското производство, от 2007 г. насам като член на Европейския съюз България е изгубила около 10 млрд. лв. добавена стойност и близо половин милион работни места. 

Това стана ясно при представянето на втората част от Годишния доклад за икономическо развитие и политики на Института за икономически изследвания при БАН.

Моделът, който сме избрали, е много скъп и недостатъчно ефективен, заяви доц. д-р Огнян Боюклиев, член на авторския колектив. И добави, че основните причини за това произлизат от силно оедрените стопанства, развитието на монокултурното земеделие и спада в производството на традиционни продукти.

Стопанствата у нас с размери над 1000 дка заемат 78% от използваните земеделски площи - средно те обработват по 6 240 дка земя, като най-големите са от 24 300 дка, става ясно от секторния анализ в доклада. В ЕС средният размер за групата над 1000 дка е 2500 дка, а стопанства с размери средно по 24 хил. дка въобще няма, подчерта доц. Боюклиев. Дори в САЩ - страната с най-едрото и модерно земеделие, групата на най-доходните стопанства обработва под 12 хил. дка, тоест два пъти по-малко отколкото у нас, каза той.

Недостатъчната ефективност на сектора идва и от развитието на монокултурно земеделие - отглеждаме предимно зърнени култури, в много по-малка степен традиционните за нашия географски район зеленчуци и плодове. Данните за спада в производството на традиционни продукти за периода от 2007 до 2013 г. сочат, че средногодишно за консумация на човек са произведени едва 7% от продадените ябълки, 22% от доматите, 33% от месото и 44% от млякото, каза той. Дори зърното, което страната изнася, е едва 78% от консумацията на човек от населението - останалите 22% са вносни хлебопекарни смеси и тестени изделия, подчерта доц. Боюклиев.

В същото време, след 2007 г. вложените средства, включително и чрез европейските програми и фондове, са в мащаб, какъвто българското земеделие не познава в предходни периоди. Данните на икономистите сочат, че бюджетни средства за финансиране на земеделските производители и издръжката на Държавен фонд "Земеделие" за периода от 1996 до 2016 г. са около 8 млрд. щатски долара, неизвестно колко средства от предприсъединителните фондове на ЕС, Програма ФАР, Програма САПАРД, Световна банка и други донорски програми, както и 6 млрд. евро по линия на Общата селскостопанска политика на ЕС за периода 2005-2015 година.

Независимо, че около 50% от европейските средства за България са изхарчени за директни плащания на единица площ и развитие на селските райони, оценката на инвестициите в сектора от гледна точка на постигнатите резултати - дял на земеделието от брутния вътрешен продукт и брутната добавена стойност, очертават недостатъчната ефективност на избрания модел от гледна точка на приноса му към икономическия растеж, подчерта доц. Боюклиев. 


Затова и перспективите в развитието на аграрния сектор при сегашната му структура и организация открояват съществени рискове и препятствия за разгръщане на неговия потенциал като съществен фактор за растеж и икономическо развитие, смята той.

Изследванията, свързани с произведените аграрни стоки, доказват, че производството на традиционни български храни осигурява в пъти по-голяма добавена стойност. Следователно България би трябвало да се стреми към изграждане на модел на „Средиземноморска диета" на организацията на производството и търговията с храни, предлагат икономистите на БАН.


Няма коментари:

Публикуване на коментар