Дейвид, такъв е мат’рялът

Дейвид, ти що даде оставка! Аз на твое място нямаше да се дам...
 
 Дейвид, това е положението. Материалът, дето се явява на избори или от който можем да избираме като кадри, никак не е голям.

Каква е основата на населението ни в момента – 1 млн. цигани, 700-800 хиляди турци, 2.3 милиона пенсионери. Каква е основата на ваш’то население – близо една пета са на повече от шейсе и пет, пък колко чернилки и цигани имате, мани.

Ей това е и срещу мен, и срещу теб. Пенсионерите с цялата си глупост ги води носталгията. Все едно, че ще се върне младостта. Никога няма да се върне младостта. Даже Тачър щеше да им го каже. Целият свят се дели, правят се нови разделителни линии, само за въоръжение се говори, а тук ме питат само за пенсии и за асфалт, не за кораби и самолети.

По теорията на вероятностите или кривата на Гаус винаги има някакви случайни точки. Не може да не стане инцидент. Една домакиня мие чаши и чинии всеки ден, но все й се случва да се пореже, нали? Така и с референдума – напиняш се, напиняш, но просто не може да не се случват такива неща.

Те са прости, ма ти не си – и затова не се разбирате. Глей ги, като болни прасета стоят и се гушат. Безпомощни същества, шокът е много силен за тях – чудят се какво става. Ше мине време да се освестят.

Нас питаш ли ни?! Само да се появя и току изниква някоя, тика ми микрофон и почва да вряска: „Кажете, г-н Борисов…“

Дейвид, ти що даде оставка! Аз на твое място нямаше да се дам. Помня как едно време Берлускони с педи ми мери гърба. Разтвори си ръцете и извика на всички в залата: „Ей това е премиер, не е като вас!“ Аз знам едно – след като в Банкя някой те покани да се биеш, отиваш и се биеш. Същото е и в Лондон.

Какво да ти кажа?! На базата на стабилността в България ние си пазим нашето чердже да не ни го запалят. Щото къде беше НАТО, като ни спряха „Южен поток“? Във всяко едно отношение сме доказали, че сме лоялен партньор на НАТО. Пардон, обърках се нещо – член сме, член сме.

Нали разбираш – един океан вас ви дели от САЩ, нас едно моренце от Русия. Благодаря за джипките, ама само с тях няма как да пазя цяла граница. Пази се с баланси.

Да ти кажа, Дейвид, и на мен ми минава през ум за референдумче за ЕС. Ама не сега. Като свърши програмният период 2020-а – после не виждам смисъл да стоиме. 

И не се коси. Съмтаймс уин, съмтаймс люн.

Никола Божков, Ureport.bg