България (София), мястото където да си жена е нещо грешно и пошло. Вече има ли я изобщо думата "жена"?
Има хиляди нови епитети, които заместват тази свещена дума, че я загърбихме и я избутахме някъде си там. Всеки ден срещам истински жени, които имат самочувствието да се нарекат такива, които са разбрали, какво искат от живота и се борят със зъби и нокти да успеят.
Жени, които нямат нужда от ободрението на мъж, за да се чувстват добре. Но мъжът все пак го дава.
Под формата на подвикване, подсвиркване, усукване на мазен мустак или поглед, от който ти иде да се скриеш вкъщи и да не мърдаш от там. В България е грешно да си жена, и още повече с толкова небългари, невиждали женско тяло, нещата стават още по-сериозни.
Защо пиша това? Защото вече е лято, всекидневните температури са над 30 градуса, което значи че захвърляме дънките и панталоните и вадим роклите - удобни, ефирни и идеални за горещините. Показваме белите си крачета и ръце и тръгваме за работа. Дори и в 7 часа сутринта, ние пак не можем нормално да стигнем до работното място без да бъдем унижени.
Не вярвам да има и една дама, която да се наслаждава на подсвирквания или обръщане след нея. Значи, ако беше като по "Сексът и градът", където Саманта винаги попада на страхотни мъже, заглеждайки я, то така може. Но истинският мъж не прави така. И всеки, който смята жената за парче месо не е мъж, а отрепка.
Говоря конкретно за София, тъй като в другите градове не знам как е. Минаваш покрай Лъвов мост и биваш залята с едни от гадни по-гадни коментари, погледи, които просто развалят целият ти ден. И както е известен Лъвов мост, пълен до преди с цигани, сега с бежанци, невидяли красиви жени, случвало ми се е и серенади да ми изнасят. Дори и през дъждовното време. Явно са дочули от някъде, че българките са лесни и чудесни и защо да не се пробват. Има го този слух все пак, защо според вас чужденците обичат нашето Черноморие? Заради шопската салата и плажа? О,не.
Отвратително е да си търсиш работа и на всяка втора обява да прочиташ "представителен външен вид", да отидеш на интервю и да знаеш, че гледат не така прекрасното ти CV, а външността ти. Ок, по външността посрещаха, но май и по нея изпращат. Да ти пишат непознати, странни индивиди във Facebook - "zdr", да се налага да блокираш ли, блокираш.
Да те гледат мазно все едно са гладни, а ти си дюнер, да вървиш срещу тях и да не се отместват, да те е страх да се прибираш сама вечер, защото... е ясно ни е защо.
В държавите, които съм посетила, това нещо не го видях. Нямаше погледи, нямаше това заглеждане и държание на мъжете като цяло. В България няма значение дали си едно обикновено, добро момиче, фолк-певица, бизнес дама или каквото и да е - вие сте лека жена. Точка.
А дори и да се облечете като за през зимата - няма да помогне. Каквато искат да бъдете, такава сте в очите им.
Радмила Колева, No-comment.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар