Зима

Зима
Пролет

24 юни 2016 г.

Врата в полето

В Закона за авторското право са предвидени повече варианти, при които авторската такса да не се дължи, отколкото такива, предвиждащи плащането й
 
"Пред нас са блеснали житата... И шат на патката главата."

Хитовата песен от началото на 90-те на несъществуващите вече „Куку“ е може би една от най-сваляните парчета у нас. 



Още с излизането на албума на бандата, той е разграбен като топъл хляб, десетки търговци на пиратски касети правят малки състояния от продажбите му. И до днес пародийното парче на кукувците се тегли редовно от различни торенти за музика.

Ако това парче беше издадено днес, авторите му би трябвало също да трупнат сериозни пари само от презаписа му. Или поне така е на хартия.

Всъщност рефренът на песента най-добре описва ситуацията, в която са изпаднали родните продуценти и артисти, след приемането на така желания от тях Закон за авторското право.

Няма начин да не се сещате как преди няколко години родните творци скочиха с искания да получават пари от презаписването на дискове и флашки с тяхното творчество. Една от промените, които успяха да издействат артсредите тогава бе и това гилдията да получава отчисления от производителите и вносителите на празни информационни носители. Най-вероятно творците са си представяли как към тях ще потекат суми, вярно не огромни, но със сигурност редовни. Като се има предвид, че едва ли у нас откакто има интернет, едва ли някой си купува оригинални дискове, а всичко се сваля от торентите, надеждите на звездите за печалби изглеждат доста естествени.

Реалността обаче е доста по-различни. От всички продадени в последните четири години празни информационни носители у нас, БГ творците са получили образно казано една доста закръглена сума – 0 лв. Причината – законът, за който толкова се бореха предлага пред производителите и вносителите на дискове и флашки не просто вратички за заобикалянето му, а цяла порта в полето, която зее широко отворена. Просто защото в нормативния акт са предвидени повече варианти, при които авторската такса да не се дължи, отколкото такива, предвиждащи плащането й.

Допълнително сол в артистичната рана сипва и факта, че допреди законовото регламентиране на отчислението за творците, чрез лични договорки сдруженията, които представляват родните артисти са успели да получат от вносителите на дискове минимални суми. След приемането на промените в закона обаче, и тези пари секнали.

А за да е още по-интересно, в опит да оправят абсурдната ситуация, творците наскоро отново се появиха публично с нови искания. В тях те настояват за това да получават отчисления и от копирните устройства, както и от тези, чрез които се правят презаписи. Но някак предвидливо замълчаха какъв е ефекта от последните законодателни промени, за които скачаха. 


Така де, по-добре хората да си мислят, че са се ояли от продажбите на флашки и дискове, отколкото да бъдат припознати като лирически герои в „Шат на патката главата“.



Наталия Радославова, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар