Кой учил, учил, всички са експерти.
В България благодарение на доброто ни образование, древния ни ген, красотата, ума, гостоприемството и работливостта си всички сме специалисти по всичко. Знаете – дали реформа в образованието по литература, дали как се прокарва магистрала, как се поправя фиат, какво означава амок, как се бият терористи, как се управлява правилно Германия и с какво се лекува луда крава и акне – за всичко имаме експертен съвет.
Виж, ако някой на нас ни дава акъл, много се обиждаме. Ние акъл си имаме, затова само даваме.
Но това е и логично – все пак ние сме древен и много патил народ. Народ жертва. Юнашко племе с драматична история.
Ама вие това го знаете. По история всеки българин е голям експерт. В 1300 думи може да разкаже, обясни и анализира цялата история на изстрадалата ни родина. Аз също.
Така. Преди 1300 години по най-красивите и плодородни земи в тази част на земното кълбо дошъл хан Аспарух. Той водел със себе си силни, много смели и малко кривокраки прабългари. На Орлов мост с хляб и сол ги посрещнали красивите, умни и с двуметров бедър славяни. Тогава Аспарух още не знаел, че те ще претопят племето му и ще посрещат с хляб и сол всеки, който мине по тези земи в следващите 1300 години, но славяните са си такива – гостоприемни.
Дошъл ханът и кривокраките му воини се оженили за славянки топмоделки. От техните деца се родил българският народ – смел и красив. Поне в повечето случаи. За беда на юг от България живеели коварните византийци. Те хич не харесали тая работа с идването на прабългарите и им обявили пет-шест войни. Или десет-единайсет. Абе няма значение колко, важното е, че българите сме ги смачкали от бой. Бой, бой, бой, докато накрая нашият Крум търкулнал главата на техния Никифор и пил от черепа му вино. А българското вино е най-хубавото вино в света. Оттогава то е запазена марка на България.
Значи обезглавяваме техния и византийците почват да ни плащат, за да ги оставим на мира. Това е древна практика по нашите земи – ако искаш да не ти пипат дома и бизнеса, плащаш
си. Иначе ти пада главата.
След това пропадналите и страхливи византийци с коварство ни поробват. Започва византийското робство. По принцип българският народ никога не е губил знаме в битка, но и много са го поробвали. Ние сме най-смелите и бойни роби в света.
Затова почваме да вдигаме въстания. С бунтове се освобождаваме от византийците, обаче царете ни точно по това време били много корумпирани.
Докато се чудят кой колко да заграби от богатствата на народа, ни нападнали турците. Клали, клали, клали, докато сме паднали под турско робство. И по време на робството също клали. Щом видели българин, заколвали го. Ако пък била българка, я отвличали в харема. Настанали петстотин години мрак и клане, от които, ако не бяха братята руси, нямаше да се спасим.
По едно време обаче се родили Ботев и Левски. Ботев си пуснал брада, по това се различавал от Левски. Двамата организирали българите да се освобождават. Те почнали да се освобождават и дошли красивите и смели, много добри руснаци, да ни освободят.
Освободили ни и България станала свободна държава. Поне половината де, другата половина не я освободили. А свободната си я взели, но само и само за да ни помагат. Българите обаче решили, че тая работа не може да бъде оставена така, тайно се вдигнали на въстание и се обединили, а на руснаците благодарили за помощта и ги пратили да си ходят. Вероятно за тази решителност е изиграл роля фактът, че българите нямали намерение да сменят турците с руснаци – поне тогава, де, а руснаците се опитали всячески да попречат на обединението.
Честно казано, това бил един от историческите моменти, в които българите наистина проявили цялата си смелост, родолюбие и самоотверженост, та затова днес сме свободната държава България. Но това с руснаците не се учи много по история, та не всеки експерт го знае.
След турското робство България започнала да води войни. Все я нападали, но тя се отбранявала. Така минал почти половин век, докато не дошли пак руснаците да ни освобождават. Щото преди това ни заробили фашистите. По време на фашисткото робство богаташите секвестирали житцето на бедните българи и Андрешко. Но като дошли братята руси, тази несправедливост била поправена. Те не оставили и грам жито, за което българите да се карат, та се наложило всички да живеят известно време равно бедни, но свободни. Поне руснаците така казали – че сме свободни.
А ако някой твърди обратното, бил откарван в лагера, затова българите постепенно повярвали, че наистина са освободени. Все пак
по-добре жив, отколкото да изпадаш в излишни
подробности.
Известно време българите живели така. Те ядели страхотен салам, истински кренвирши и вкусен сладолед от миналото. Така минали 45 години и дошли американците да ни освободят от съветското робство. Освободили ни те, но сме попаднали под тяхното иго. Игото на Америка, НАТО и еврофондовете.
Обаче както в цялата си история българският народ се борел. Организирал се във фейсбук и повел война срещу новите поробители. И срещу старите също. И срещу съседите поробители, както и срещу съседите от горния етаж. Срещу колегата, жената, провинцията, руснаците, американците, германците, терористите, бежанците, абе срещу всички.
И един ден ще се освободим!
Лола Монтескьо, "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар