Той не е!

Партиите си крият кандидатите като булчински рокли преди сватбата, за да не бъдат урочасани

Това пък изобщо не го бяхме предвидили в ония далечни години. 

За да не се кандидатира Константин Тренчев за президент, беше предвидена минимална възраст. За да се спре пътя на Георги Пирински към президентството, беше предвидено кандидатите да са с българско гражданство по рождение. За да не се проточи дълго голямото надприказване, беше предвиден максимален срок на предизборната кампания.

Ама кой да предвиди в ония невинни и наивни години, че ще дойде момент, в който ще се окаже, че не е било лошо да се сложи и минимален праг на президентската кампания, както и минимален срок за обявяване на кандидатурите. На кого да му дойде тогава на ума, че ще стигнем до момент, в който партиите ще си крият кандидатите като булки роклите преди сватбата, за да не бъдат урочасани. И през ум не ни минаваше, че от възхитителната заявка „Той е!“ ще стигнем до практичната криеница на „Той не е!“

Вие вярвате ли, че партиите не оповестяват кандидатите си за президент по изключително важни съображения?

ГЕРБ според Цветан Цветанов:

„В момента правителството има нужда от спокойствие, за да се фокусира върху наболелите проблеми на държавата и тяхното решаване, а местната и законодателната власти да работят нормално. Ако съобщим сега името на кандидата ни за президент, това неминуемо ще доведе до атаки от страна на политическите ни противници.”

С какво – интересно е – обявяването на едно име ще разфокусира правителството от наболелите проблеми на държавата в топлите месеци на лятото, при положение, че то трудно се фокусира и в по-деловите откъм отпуски и температури месеци? И какъв ще е този кандидат, който има опасност да не издържи на атаки два месеца, а ще е подходящ за издържане на атаки пет години? Ако не може да издържи малко, защо ще го мъчите да издържи много?

Вярвате ли, че БСП не обявява кандидат-президентската си двойка, защото тя ще зависи изцяло и само от вътрешнопартийното допитване, което сега тече в БСП? Аз – не. В същото време текат далеч по-важни разпитвания, подпитвания, изпитвания между лобитата в БСП, както и във всички възможни посоки в страната и извън нея от Брюксел до Москва. Претеглят се ползи и вреди, оразмеряват се възможности, уговарят се компенсации и мотивации, докато уж се чака да се чуе гласа на народа.

Изобщо не очаквам да вярвате, че в Реформаторския блок вървят по-принципни разговори, отколкото вляво. Иска ми се да мисля, че дясното се разцепи на две, заради двете възможни в този момент етични системи.

Първата: „Не сме склонни на големи компромиси, заради малки успехи. Искаме всичко, или нищо!"

Втората: „Съгласни сме на компромиси, за да постигаме поне малко от желаното, след като засега не се очертава по-благоприятен за нас вариант.“

Но - не, раздорите вдясно очевидно не са само заради избора на две различни етични рамки. И там личните битки са силни, колкото в станалите партии.

При цялото това ослушване и оглеждане, ние си запълваме капацитета за вълнения с някакви чуждестранни мотористи, заради които български националисти набиха български граждани. А беше важно вече да знаем кои ще са кандидатите на партиите за президентството. Не за да ги изтощим предварително. Не за да ги омаскарим. Съвсем по други причини е важно.

Предизборните кампании у нас са малко като онези сценки от телевизионните реалити формати, в които участниците изобразяват с пръсти тупкащо сърце и веднага след това имитират говорене по телефон, за да накарат публиката да гласува за тях. Така ще бъде явно и тази година. Кампаниите ще бъдат сведени до призива: „Гласувайте за мен!“ Дебати няма да има – това е скучно занятие за толкова емоциална публика като нашата.

Беше важно сега да чуваме кандидатите, защото сега е моментът да разберем отношението им към реални проблеми в реална ситуация. Сега се случват неща, които са от значение и за нас, и за Европа, и за света. Ако кандидатите можеха да говорят пред репортерите сега – а не цял месец в платени минути по телевизиите, четейки пиарски съчинения – щяхме да знаем какво мислят по конкретен въпрос в конкретно време. Едно е да ти съчинят пиарските екипи пет валчести реда за Брекзит, друго е във всеки момент репортери да те питат: а какво мислите за току-що подадената оставка на Фараж, току-що направеното изявление на Юнкер и т.н. 

Това се прави при мажоритарен избор – търси се личността. В смисъл – избирателите го търсят за себе си. А не партиите.

Веселина Седларска,  Clubz.bg