Врагът отвътре

Причината за атентатите не е Ислямска държава, тя е само стартерът...
 
Той носи маската на обикновен гражданин, но всъщност е заплаха. Той се крие в сенките на мирните негови събратя и атакува изведнъж. 

Той няма образ, нито плътност. Той е врагът отвътре.

Гръмките думи за европейско единство вършеха работа при първият кървав атентат в Европа. Сега вече не вършат. Те са станали не просто клишета, а откровена лъжа.

Причината е, че дори и с повече полиция и армия по улиците, сигурността не може да бъде осигурена. Дори да бъде сложен пазител на сигурността до всяка врата, екстремистите пак ще намерят пролуките в сигурността и ще атакуват невинните и тези, които не го заслужават с нищо.

Това е нов вид война. Война, при която врагът атакува отвътре. Той е навсякъде и в същото време невидим. Имаме усещане за неговия образ, но сме безсилни да насочим пръст и да кажем, че е точно той. 

Привидно тихото положение е боен театър, на който врагът носи маската на обикновен гражданин. Той се храни, смее се, люби, работи. Той е нормалният гражданин „Х“, който плаща данъци и отглежда деца. Но той е и този, който вярва в нелепи обещания за отвъдния живот и за неговата божествена мисия на този свят. От тези хора няма прикритие, те са навсякъде и в същото време никъде.

С тези хора нашето европейско общество не може да се справи. Те не отговарят на основополагащите ценности на европейската цивилизация. Те пренасят своите ценности от родните си места и ги трансплантират в ежедневието на обикновения европеец. Те предават тези ценности на своите деца, те живеят в затворени общности, те говорят на родният си език, те често не могат да си напишат името, на езика на държавата, която ги е приела. Дошли са тук не заради нашите ценности. Тук са заради парите, заради спокойствието, заради социалната мрежа. Пет пари не дават за Шуман и Моне, нито пък за Бах или Шопен.

Поради това, тези хора не подлежат на интеграция. Те са дълбоко свързани със своята култура и цивилизация. За тях, Исляма е най-голямото постижение на материалния свят и именно поради това, хладния скептицизъм на съвременното европейско общество няма как да ги привлече.

Но най-важното, което няма как да не отбележим е това, че за мюсюлманите от Близкия изток, Европа е враг. Тя не е враг per se, а поради това, че десетки години подред се меси в близкоизточната политика. Европейците имат своите грехове пред хората от Близкия изток. Десетки войни, коствали живота на милиони жертви и оставили една от най-прекрасните части на света – люлката на няколко цивилизации – в руини. За тези хора колониализмът не е приключил и намесата на европейските държави в Арабската пролет го доказва.

Причината за атентатите не е Ислямска държава, тя е само стартерът. Причината е в самите европейци, но е трудно да си го признаем, защото рядко виждаме последствията от действията в Близкия изток, на нашите собствени правителства. Тези хора не могат да бъдат претопени чрез асимилация. За тях и за пет поколения напред Исляма ще остане част от живота, независимо от това какво мислим ние.

Именно поради това, трябва да разберем, че ако искаме най-накрая мир и спокойствие, Европа трябва да преосмисли близкоизточната си политика. Да я остави да се развива в рамките на своята вътрешна динамика. 

Сега може би, много хора ще кажат, че това е отстъпление. Да, може да се приеме и по този начин. В действителност едни бойни групировки, щe стрелят във въздуха от щастие, когато разберат, че европейските изтребители няма вече да сипят бомби над техните позиции. 

Въпросът тук е да намерим начин да мислим по-дългосрочно и да спрем да се самозаблуждаваме с изпразнени от съдържание пожелания. 

 
No-comment.bg