Вежди Рашидов най-вероятно сам си е писал онова право на отговор до колегата от БНТ Георги Ангелов.
Ако беше ползвал PR услуги или слушал жена си, което щеше да е и безплатно, нямаше по такъв безсмислено груб начин да раздава правосъдие в държавния ефир. После да се извинява и т.н. Министърът на културата сгреши.
Но този материал не е просто за Вежди, а за ноу-хауто, което група хора изработи и пробва за отстраняване на определени хора или проваляне на определени проекти. Действа се по алгоритъма “публична атака - медиен шум и скандали - отстраняване”. Те знаят, че премиерът Бойко Борисов следи настроенията и усети ли напрежение спрямо някого, без сантимент му взема главата.
Може и да е пушил пура с него, може и да е ритал “мачле” или да му е приятел от години. Общественото недоволство, макар и не мащабно като под прозорците на Орешарски, в последните години стреля точно в целта. И хората са си едни и същи - около 200 човека, свързани в социалните мрежи, в общи работни места, в общи неправителствени проекти, дори в общи семейства.
И когато всички очакваха Бойко Борисов да вземе главата на Вежди Рашидов, нещо заяде.
За първи път известни българи излязоха също така публично като онези 200 протестиращи българи в защита на министъра - Магърдич Халваджиян, Димитър Рачков и Любо Нейков, Теодосий Спасов, Светослав Овчаров, Георги Мамалев... Толкова неочаквано - да защитиш действащ министър и да бъдеш оплют за това, че си казваш мнението, което се разминава с онези 200 души с общите работни места и семейства, както и да бъдеш публично обруган, че ако не чакаш пари от културата, то най-вероятно, бранейки Вежди, се слагаш на
началника му Борисов.
Премиерът вероятно не е очаквал подобна публична защита за клетия Рашидов. И затова вероятно се пошегува: “Ако Радан Кънев е казал нещо против Вежди, тогава ставам на страната на Вежди Рашидов.”
Иначе художникът можеше да е поредната (но със сигурност не последната) жертва на комитета по чистотата на нравите в политиката.
Преди месеци един достоен човек - Росен Желязков, се размина с председателското място в Комисията за защита на конкуренцията. Според самоопределилите се за прогресивни сили в държавата (хора около Радан Кънев, издателите на “Капитал” семейство Прокопиеви и свободни протестъри) Вежди Рашидов трябва да си ходи, защото няма цедка на устата, а Желязков - понеже бил единственият кандидат за Комисията за защита на конкуренцията.
Моралната полиция в държавата, която се организира във фейсбук с два клика, издава присъди, а Желязков оттегли кандидатурата си.
По ирония на съдбата Желязков отнесе атака и отляво, в лицето на Мая Манолова, и отдясно, когато по време на изслушванията за КЗК в парламентарната правна комисия “по-моралните реформатори” решиха на негов гръб да помпат рейтинга.
Различни, често враждуващи групи знаят (или си мислят, че са наясно) с този алгоритъм и го използват. Между другото, същия механизъм се опитват да използват срещу зам.-министъра на финансите Карина Караиванова, която е най-вероятният наследник на Стоян Мавродиев начело на Комисията за финансов надзор.
Дали е сила, или слабост, но е факт - Борисов се съобразява с обществените настроения. И само при сянка на съмнение сече. Нищо, че казва как не ги слуша вече (Радан Кънев и компанията му).
Всъщност тази склонност на Борисов да се съобразява е вземала далеч по-свидни жертви: “Какво му е на Цецо Цветанов за вътрешен министър? В един момент обществото се вдигна.” Признанието е на самия Борисов, направено през август 2015-а. И то за дясната му ръка! В типичния си открит стил премиерът призна, че не го е сложил отново начело на МВР, за да не дразни някои хора.
Това е лесният път, който групата морализатори съзряха - критикуват, внушават чувството за всемирно възмущение към нарочения кандидат за (или заемащ) важна позиция и чакат Борисов, грубо казано, да “захапе”. Като междувременно фино лансират някоя своя достойна номинация, която идеално пасва на обществената нагласа...
Логичното обаче е във времето на демокрацията присъдите да се издават не според преценките за морална чистота, в чието производство се специализираха някои хора, а според Наказателния кодекс.
Или, както се пошегува Емил Кошлуков в началото на 2013-а - да преместим Министерския съвет на Орлов мост!
И още нещо - добре, че Борисов, който винаги е казвал, че няма неприета оставка и го е доказвал - и с Веселин Вучков, и с Христо Иванов, и с Ивайло Калфин, а преди с мнозина други на по-ниски позиции, изневери на това си правило, докато беше в общината. Иначе Йорданка Фандъкова, която заради технически проблем при старта на системата за детските градини подаде оставка (естествено, под напора на “всемирно гражданско недоволство”), отдавна щеше да е извън политиката. От което щеше да е спечелило 73-о училище, но да е загубила цяла София.
Така че, дами и г-да от наказателния отряд, леко с педала “Оставка”, че съединителят ще вземе да се износи.
-----------------------------
* Остракизмът е метод на политическа борба, въведен от Еклесията - Народното събрание в Древна Гърция, което се е събирало специално, за да реши кой опасен гражданин да изгони от полиса
Кристина Кръстева, "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар