Ето, пресен пример. Историята на германската лява активистка Селин Герен.
Тя била изнасилена на детска площадка и ограбена от трима мъже от Близкия изток, но скрила това. Не искала да предизвика вълна от гняв и ксенофобия, и първоначално излъгала полицията, че нападателите били сънародници. Пропуснала да спомене, че говорели на арабски или фарси. Лъжесвидетелствала. Заради толерантността, казва тя, го направила. Да не избухнела вълна от национализъм.
Какво излиза? Че изнасилването е по-простимо от национализма?
Че в епохата на „равните права”, някои права са по-важни от други?
Правото да не те обидят, примерно, е станало някак по-важно от свободата на словото.
Онова, което не разбирам е кой реши, че това е така?
Какво се случи в главите на европейците и то най-вече тези в Западна Европа, че се объркаха толкова, че тихо и полека се превръщат в перфидни фашисти?
Как, по дяволите, стигнахме до момента, в който изнасилена жена лъже кой я е изнасилил, за да няма бунт срещу мигрантите?
Това не е просто налудничаво, нито е само глупаво. Това е най-опасният симптом, който може да забележим. Синдромът „обезмозъчаване”.
Среща се сред привидно цивилизовани, разумни индивиди. Откроява се с логически противоречия и неспособността на индивидите да умозаключават правилно. При хората, завладени от този синдром, не съществува способност за отличаване на основни ценностни категории – добро от зло, истина от лъжа.
Поведението на този тип хора е продиктувано изцяло от мантрически подбуди – тоест, вменени идеологеми, като „да сме толерантни към различните”, които не се крепят на никакви разумни основания в реалността. И, както виждаме водят до практически абсурди. Като това да скриеш изнасилване, понеже искаш да си толерантна.
Или като това да призоваваш чужденците да са ТОЛЕРАНТНИ към свинското месо. Както направи Меркел.
Трябва да се има предвид, че синдромът „обезмозъчаване” има плодородна почва сред властовите нива в Европа.
Меркел призовала бежанците да проявяват търпимост към консумацията на свинско месо като част от кулинарните традиции на германското общество.
Този неин акт, сам по себе си, е парадоксална акция, тъй като превръща мнозинството – германското общество и държавата - в ясна жертва на чуждата култура. Да призоваваш и да молиш някого да проявява търпимост към истината, според която живееш, означава, че ти по презумпция допускаш, че си сбъркал. В изказването на Меркел се съдържа идеята, че яденето на свинско месо може би не е редно. Защо иначе някой трябва да е толерантен?
Все едно да призовеш някого да е толерантен към доброто настроение, карането на кола или слънчевите лъчи.
А фактът, че подобно политическо изявление не буди никакви опасения сред европейските общности, вещае тъжно бъдеще за континента и неговите хора.
Континент, в който изнасилена жена пази насилниците си, а ключов политик пази религиозните вярвания на чужденците, повече отколкото собствените си културни повели.
И това, ако не е поражение...
Мащабно и за зла участ, навярно ще се окаже – фатално.
Ева Истаткова, Lentata.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар