Зима

Зима
Пролет

23 юли 2016 г.

Изгубената библиотека

Българите уж четат, но традицията на старата книга умира

Сред купищата нови, лъскави издания по книжарниците из моловете и в центъра на София новата генерация българи маха с пренебрежение на идеята да влязат в библиотека, за да вземат с подпис и печат някоя окъсана книжка с невзрачна корица. 


Напразни са и усилията на учителите да накарат децата да се отбият дори до оцелелите школски рафтове с книги, за да вземат някое томче оттам, пък дори само за да им създадат добрия навик да се докоснат до някое старо издание.

Фактите са красноречиви - библиотеките и читалищата у нас умират, от 8000 вече са останали да кретат 2000. С тях умира и традицията на този тип занимания с книги, изградил културата на много поколения българи. 


Значи ли това, че българинът не чете? Естествено, не, при положение че се откриха модерни и качествени книжарници. Но пък означава, че жадните за хубава литература хора, и най-вече възрастните, чиито деца не отскачат през лятото от чужбина да им накупят една торба с любимите романи, ще закъсат.

Потърпевши от липсата на библиотеки и читалища са вероятно около 50% от българите, в това число много от учителите, далеч от шанса да си вземат всеки месец по 2-3 книги с невъзможна за тях цена над 15 лева. Под патетичната трубадурщина как трябва да се чете, умирането на библиотеките си е насилствено откъсване от литературата на много от хората, за които книгите са стока от първа необходимост. Защото тъкмо тия 30-ина процента, готови да изчисляват заплатата си в книги, ще намалят книгите заради невъзможността да си ги купят.

Нека не се лъжем, много от младите хора не са сред тях, дали заради пълното срастване с дигиталните възможности почти не четат, или са склонни да откъснат някой лев, за да купят романчета от типа „Как да бъдем истинска жена в мъжкия свят" или пък „7 начина да управляваме хората", както романчета на Паулу Коелю, Хорхе Букай. Други пък - интелигентни, но изкушени повече от други забавления, естествено предпочитат да цъкат айфоните и да си пуснат на клипче всичко, което радва сетивата им. 


Конспектът с книги от училище или университета прашасва до последно, докато наближи септември, когато с досада се посяга към класическите книжки, които са ни оформили всички в доста ранни години (като изключим „Овчарчето Калитко"). Все пак загиването на библиотеките, дай боже да не се отрази фатално на никой любител на качествена литература.

Ето и една от най-любопитните истории за страстта към книгите, в която за една библиотека големи личности са били готови на всичко. 


В дълбока древност руският владетел Иван Грозни наследява от своя баща Иван III голяма библиотека с древни текстове, обогатена от уникални свитъци на византийски императори. Безценната библиотека съдържала творби на гръцки, латински, иврит, египетски, че дори на китайски. За да опази безценното богатство, Грозни го закопал в дълбоки подземия, за да не изгори при пожар. Всичките книги царят наредил да бъдат преведени и на руски. Когато Иван Грозни умира, библиотеката му просто изчезва. Никой не успява да я намери. Легендите разказват, че царят е сложил проклятие над библиотеката, за да остане навеки негова - всеки, който я търси, да ослепее. Въпреки това я търсили Петър Велики, папите от Ватикан, купища учени правят разкопки, за да я намерят. Но изгубената библиотека я няма. За проучванията се хвърлят огромни пари.

И да се върнем пак у нас, в днешни дни, в които са нужни само около 3 милиона лева, както твърдят родните интелектуалци, за да се възродят родните библиотеки и да се напълнят лавиците им с ценни книги.




Валерия Йонкова, Vsekiden.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар