„Добър вечер, уважаеми зрители. Спите ли?
Или чакате да дойдат поредните спасители?
Колко пъти се повтаря старата история –
Изхвърляме единия, прегръщаме втория“
Слави Трифонов, „Нема такава държава“
Макар хора като Барак Обама, Владимир Путин и Ангела Меркел да изглеждат създадени за политика, истината е, че никой не се ражда политик, а става такъв. Ако слушаме политиците в България обаче, ще останем с впечатление, че всеки от тях се е впуснал във втората най-стара професия (често тъй близка до първата) с пистолет на челото.
Днес дългогодишният тв водещ Слави Трифонов най-после намекна за плановете си да смени студиото на bTV с парламентарната трибуна. И ги оправда с вчерашното решение на Конституционния съд да отхвърли три от въпросите в инициирания от екипа му национален референдум.
Става дума за питанията, свързани с въвеждането на възможност за електронно гласуване (за което вече гласувахме на референдум миналата година), намаляване на броя на депутатите наполовина и пряко избиране на областните и районни полицейски началници.
Дали харесваме Трифонов и хората му, или не, няма никакво значение. Трудно е да си представим, че хора, чиято работа от 25 години е поне отчасти свързана с коментирането на българската политика, не я разбират.
Решението на конституционните съдии беше предопределено още в момента, когато бяха сезирани от президента Росен Плевнелиев. И в случая шоуменът е прав, като казва, че КС е послужил като инструмент на политическата класа. Просто защото депутатите в парламента не събраха смелост да застанат с лицата си пред нас и сами да премахнат откровено опасния въпрос с прякото избиране на полицейски шефове и ненужния след вече въведения от парламента електронен вот.
Това даде повод на конституционните съдии покрай тези два въпроса да отрежат и широко обсъжданото през последните години намаляване на броя на народните представители.
Както написа юристът и преподавател в Софийския университет Кристиан Таков, КС се е произнесъл не по въпроса: „Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?“, а по несъществуващия въпрос: „Може ли Обикновено НС да намали броя на народните представители от 240 на 120?“
Всичко това беше очаквано и надали не е минавало през главите на Трифонов и екипа му. Водещият неведнъж обясни, че се е консултирал с юристи за въпросите, така че е трудно да повярваме, че никой не му е споменал възможността за отпадане на трите въпроса.
Това обаче не е толкова важно и дори е полезно за пренасянето на Шоуто в парламента.
Изявленията на Слави през последните дни показват, че той разчита на това, че решението на КС ще събуди гнева на хората и ще послужи като трамплин – морално оправдание за влизането му в политиката с популистка изборна платформа.
Първо действие от предстоящия план ще видим на обявения днес концерт на Трифонов на „Орлов мост“ седмица преди референдума и първия тур на президентските избори.
Макар да орязаха баластните въпроси от първоначалния вариант на референдума, конституционните съдии не пипнаха този за мажоритарното избиране на народни представители – изборна форма, която по традиция работи в полза на големите политически сили и популистките движения.
Междувременно Трифонов не спира да твърди, че останалите въпроси от националното допитване щели да променят из основи българската политическа среда. Така, съзнателно (или не?) той убива смисъла от пряката демокрация, задавайки в аванс и отговори на поставените въпроси.
Дали избирателите ще пожелаят предлаганата от Слави промяна, предстои да видим. На политическата сцена от доста време не се е появявал нов месия (освен кампанията на Николай Бареков, комуто никой не поверва истински), така че надали опитно медийно лице като Трифонов ще се затрудни да хлъзне избирателите в желаната от него посока. Нищо, че от месеци повтаряше, че подкрепата за референдума не била равна на подкрепа за неговата личност.
Със сигурност референдумът на 6 ноември ще доведе до нещо ново. Както обикновено в България обаче новото е просто претапицирано старо. Вместо технократи и експерти, от които така отчаяно се нуждаем, в политиката у нас вероятно ще влезе поредната популистка формация, чиито бъдещ лидер сипе в ефир „народни мъдрости“, като тази, че моралът е над закона.
Само че моралът е субективно понятие, чиито носители често не оправдават очакванията.
Обективно погледнато Трифонов показва, че не е антисистемен играч, а поредното публично лице, което използва недъзите на системата, за да гони амбициите си.
Петър Хаджиколев, Ureport.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар