Божидар Димитров: Министърът се оценява по работата, която е свършил

Мога да заявя с чиста съвест, че най-много работа от всички бивши министри на културата е свършена от Вежди Рашидов

Един министър се оценява не по езика, който държи, а по работата, която е свършил. 

Аз съм близо 20-ина години директор на Националния исторически музей (НИМ) и през това време две дузина министри и зам.-министри са оглавявали Министерството на културата (МК).

Мога да заявя с чиста съвест, че най-много работа, равняваща се на почти всичко, направено от тях, е свършено от Вежди Рашидов. Разбира се, трябва да се има предвид, че през всичките тези години на т.нар. преход всичко това бе свършено или несвършено при изключително нисък държавен бюджет за МК. Още в началото МК отпадна от списъка на т. нар. приоритетни министерства. Бюджетът им се формира на т.нар. остатъчен принцип - каквото остане в приходната част, след като се задоволят нуждите на приоритетните министерства. Това означава, че бюджетът на МК е бил между 90 и 130 млн. годишно. Прощавайте, но това число е средно голяма сделка на Министерството на енергетиката за въглища от Украйна.

Иди и се оправяй с тези стотина милиона за 201 музеи и галерии, 75 театъра, опера, балет и т.н. Съмнявам се, че някой от 30-ината протестъри, които висят по митинги за оставката на Вежди Рашидов, биха се справили, да речем, с кинаджиите. Ако утре министър-председателят Бойко Борисов каже: “Махам Вежди и слагам един от вас за министър”, и какво?

Що се отнася до факта, че Националната галерия “Квадрат 500” (т. нар. Български Лувър) е похарчил за полугодието 1 млн. лв., а е спечелил от входни такси 167 хил. лв., бих искал да отбележа, че музеите и галериите имат други важни обществени функции. Една от тях е да бъдат своеобразни банки на национално-исторически или художествени ценности. Те не са фабрики за печелене на пари не само в България, но и в целия цивилизован свят. Приходите от билети не са единственият и най-важен критерий, по който се оценява дейността им. 

При ниския жизнен стандарт в България входните такси не могат да бъдат много високи, макар че аз мога да се похваля, че НИМ е единственият музей в България, изпълняващ милионния си план за собствени приходи. Редица музеи във Великобритания например въобще нямат входни такси. Такива са всички държавни музеи там, включително и Британският музей (British Museum). Издръжката се поема изцяло от държавата. Символична е и цената на билетите на държавните музеи в Германия. Дори и във Франция, където билетът за Лувъра е 12 евро и е посещаван от 20 млн.туристи на година, най-големият френски музей получава крупна държавна субсидия. Преди 2 години президентът на Лувъра Анри Лоарет си подаде оставката, защото субсидията му бе намалена с 5 млн. евро.

Що се отнася до уволнението на “реставратора” Владимир Руменов, бих искал да отбележа, че той е уволнен от директорката си, а не от Вежди Рашидов. Не знам причината за освобождаването му, но би могла да бъде липсата на квалификация. Често променящите се правила в нашата сфера карат директорите да вземат непопулярни решения.

Така например в началото на археологическото лято стана ясно, че лиценз за археологически разкопки могат да вземат само лица с магистърска степен. Археолози с 20-годишна практика не получиха такъв лиценз, просто защото тази степен не е съществувала. Аз също бях принуден да сваля от ръководния му пост един от най-опитните археолози (Ивайло Кънев) от разкопките на крепост в околностите на Ивайловград. Може би случаят с Владимир Руменов е същият, може би той няма магистърска степен на образование.