Букаите на мълчанието

Желанието ми да съм свободна и независима беше като дрога.

Стиснало ме в алчните си обятия, то ме докарваше до състояние на безпомощност. 

Не можех да осъзная откъде идват толкова много от проблемите ми, а в крайна сметка се оказа, че за всичко си има причина – волния ми, независим дух. По рождение отказвах да се подчинявам, да следвам нечия чужда воля. Опитвам, изпитвам и се уверявам сама беше моето мото. При всеки опит, някой да ме вкара в кафеза, душата ми се разбунтуваше и ревеше лъвската. 

Спазвах правила, които ми харесваха или съм изградила сама, но не можех да подчиня духа си на някой друг. Егоист, егоист, егоист. Само тази думичка се въртеше в съзнанието ми. Нямах друго обяснение защо исках всяка секунда от времето ми да бъде само моя и аз да наставлявам движението на работата. Упорито и дяволски инатливо ритах срещу всяка система. Всеки опит да стана като другите и да се движа по вече създаден коловоз, ме смазваше. Особено, когато работата ми биваше наставлявана. Винаги отказвах да изпълнявам роли, които не са част от моите ценности. „Като не са, стой си сама и безработна” – ми каза позната. И май е така. Или създавам правила, по които другите да играят, или играя по техните.

В работата мълчиш и търпиш. Няма да промениш нито една система, а ще си на пътя. Дори и да създадеш свой бизнес, пак ще се съобразяваш с някого. Всеки си има шапка. 

А свободата? Тя е безследно изчезнала. В реалния свят свободата е облечена е заучени фрази и поведение, изкуствени усмивки и нагласена позитивност. Свобода няма, Санчо. Прокламира се свобода на словото, де факто е невидимо лепене с тиксо на устните ни. Казват ни да сме позитивни, а в действителност притъпяват сетивата ни, за да не виждаме каква е реалността.
 
Можеш да бъдеш свободен само в мислите си. Делата ни винаги влачат букаите на мълчанието, а думите ни са отчаяния опит да ги скъсаме. 

Elen Dejavu