Серийни убийци в маймунска държава

Плевнелиев винаги изглежда доволен...
 
Той е като търговски пътник, който продава доволство.
 
Ако взаимстваме една негова фраза, използвана тия дни доста неуместно – Плевнелиев е Триумфалната арка на българското доволство.
 
На снимката, която виждате тук, той не само е доволен, той е направо щастлив и е на косъм да се разплаче.
 
До него Методи Андреев вече е скъсал косъма.
 
Внимавайте – да не се разплачете и вие.
 
Това са щастливи хора, очевидно изпълнили мисията на живота си.
 
Човек би си помислил, че България току-що е направила някаква гигантска стъпка и е полетяла направо към Небесата.
 
От текста под снимката обаче разбираме съвсем друго: Плевнелиев се е присъединил към петицията за изучаването на тоталитарните режими през 20-и век в учебниците по история.

***
Това вече е минало: комунизмът е в учебниците, изучава се в 6-и и 10 клас.
 
И, според сериозни наблюдатели, представен е сравнително обективно и уравновесено.

***
Тази историческа победа обаче ни подсеща за една дреболия.
 
Преди време Плевнелиев внезапно нарече Живков „лъжец“.
 
Но след това назначи за свой служебен премиер проф. Близнашки – съветник на същия Живков, който и досега твърди, че комунизмът бил най-красивият идеал на човечеството.
 
Живков е лъжец – обаче тъкмо негов съветник е избран от Плевнелиев за служебен премиер.

***
Какво свързва Близнашки, който е по-червен от болшевишка Русия, с Плевнелиев, който непрекъснато си слага демократичен фон дю тен, за да прикрие червените си ергенски пъпки – какъв интерес свързва тия хорица?
 
Кой да ти каже.

***
Ако имах ума на късния антикомунист Плевнелиев, можех да кажа: „В България „комунягите“ все се разправят помежду си, а накрая оглавяват демократични правителства“.

***
И друго можем да се запитаме: дали Плевнелиев не амнистира самия себе си – когато се събира със съветници на лъжци?
 
Кой да ти каже.

***
Отгоре на всичко, тъкмо когато Плевнелиев се запрегръща с „кристалния комунист“ Близнашки, във вестник „168 часа“ се появи трогателната изповед на сина на Георги Заркин, убит зверски през 1977 година от ДС в Пазарджишкия затвор.
 
Тази история е добре известна.
 
Новото е, че близките на страдалеца, както и няколко организации, от доста време упорито настоявали тъкмо президентът Плевнелиев да награди с най-високата държавна награда Заркин – един от десетте официално признати български дисиденти.
 
Но на него все не му оставало време.

***
От тогава минаха три години.
Плевнелиев вече се има за Триумфалната арка на късния български антикомунизъм.
 
Дали е наградил Заркин?

***
В следващото издание на учебниците със сигурност ще има глава, посветена на антикомуниста Плевнелив.

***
Снощи гледах по телевизията белгийският филм „Сенки“, посветен на един сериен убиец.
Един от героите каза, че Белгия е „маймунска държава“.
 
Същото е и тук.
 
Нашите серийни убийци обаче най-често изтезават Историята.

Кеворк Кеворкян