“Всеки си има цена, важното е да я открие.”
Няма причина да се съмняваме в прозрението на покойния вече колумбийски наркобос Пабло Ескобар, който със сигурност е знаел много за стойността на човешките слабости. Като човек, парадиращ с широка обща култура, Максим Бехар явно също е достигнал до тази мафиотска мъдрост. Още повече че вече сам си е сложил и цената. И дори я е осребрил.
„Гуруто“ на българския PR и собственик на агенцията М3 Communications всъщност играе ролята на параван на забегналия в чужбина Цветан Василев, като е оценил услугите си на 1,5 млн. лева. Според информация в медийните среди именно за толкова е продал на Василев два сайта, които обаче продължават да съществуват под марката на Бехар и на фирмите му – novinite.com и novinite.bg. Това, впрочем, е и най-важното условие в сделката между забегналия банкер и PR експерта, който винаги е правил PR предимно на себе си, за да се продаде на клиентите си.
Договорката е проста – Бехар продава на Василев сайтовете си, но остава като сламено лице в тях
Така във всички официални регистри той продължава да фигурира като собственик, а целта е ясна – за разлика от забегналия в чужбина мажоритарен собственик на КТБ, на чиито думи вече не би се хванал и кварталният балама, Бехар все още успешно помпа имидж на експерт. Така всичко, публикувано в двата сайта, излиза като мнение на независим наблюдател, а не на платен глашатай, в каквато роля е влязъл всъщност PR лобистът.
Макар да съществува от началото на века, novinite.bg нашумя в публичното пространство преди две години, като се превърна в първото българско издание, пред което Цветан Василев проговори, след като се укри в чужбина от излъганите вложители в КТБ. Мажоритарният собственик на банката и обвиняем за нейния фалит даде интервю пред онлайн изданието на 20 юли 2014 г. - точно месец след поставянето на трезора под спецнадзора на БНБ и стартиралото междувременно разследване за източването на над 4 млрд. лв. от банката. Според неофициална информация сделката между Бехар и Василев е сключена няколко месеца по-рано – преди бягството му зад граница, и е част от опита на банкера да си осигури цяла армия от свои глашатаи под формата на сайтове и тролове.
Година по-късно сделката придобива и официален вид
Справка в Търговския регистър на страната показва, че на 29 юни 2015 г. в „Новините” ЕАД, което е издател на двата сайта, влиза и представител на Цветан Василев, чиято роля най-вероятно е да бди на място дали се спазват интересите му. Макар собственик на дружеството да остава Бехар, на общо събрание на фирмата е гласувано представляващ „Новините” ЕАД и член на съвета на директорите да бъде 34-годишният Петър Станков. Името му не е популярно в обществените среди, но той е от групата онлайн издания 3бей.бг, обслужващи пряко интересите на Василев. Допреди фалита на КТБ акционери в 3бей.бг са все компании, свързани с банкера беглец, сред които и щедро финансираната от банкрутиралия трезор „Никкомерс 01” – една от кохорта фирми пощенски кутии, през които са изтекли милиардите от КТБ към джобовете на Василев и компания. Самият Петър Станков по документи се води и управител на „Екоенерджи медиа” ООД, издаващо сайтове с икономическа насоченост на 3бей.бг.
На този фон далеч не е изненадващо, че за последните 2 години novinite.bg се оказва сред малцината сайтове и подбрани удобни журналисти, пред които е говорил Василев.
В интернет страницата могат да се намерят 3 негови интервюта, освен това от 20 юли 2014 г. банкерът беглец е използвал трибуната, осигурена му от Максим Бехар, и на 20 декември 2014-а, както и на 4 октомври 2015 г. Едва ли е нужно да се споменава, че за разлика от останалите медии в страната интернет страницата следи като верен читател блога на Василев и няма лансирана от него теза, която светкавично да не е препечатана в novinite.bg.
Същото е положението и в novinite.com, което обаче е насочено към чуждестранната аудитория и се списва на английски език. Функцията на това издание е да осигури на реалния си собственик международен отзвук на писанията, които публикува. Именно затова там често се препечатват публикувани в чужди издания материали в полза на Василев, които само привидно изглеждат писани зад граница, а в действителност са изфабрикувани от напазаруваните от пишман финансиста журналисти и PR експерти.
Всъщност сътрудничеството между Бехар и Василев може да се проследи още по-назад в годините.
Името на PR “гуруто“ изплува неколкократно в списъка с посетителите на Василев, които са ходили на крака в кабинета му преди фалирането на КТБ. Само в периода 17.7. 2013 – 12.5.2014 г. Бехар има 4 визити при него, като една от тях е на Св. Валентин. Малко по-късно става и официален факт бракът между „Новините” ЕАД и Василев.
Бърз поглед върху бизнес кариерата на Бехар показва, че той участва в управлението и собствеността на дузина фирми и НПО-та. По-задълбочена проверка в търговските регистри обаче вади наяве факта, че единствената доходоносна фирма в портфейла му е М3 Communications. Финансовите резултати на всички останали дружества под контрола му обаче се разминават коренно с помпозните му твърдения, че е сред доайените на консултантските услуги в сферата на PR-a и инвестициите. Бехар, разбира се, не говори за провалите и упорито се опитва да забрави не едно и две корабокруширали бизнес начинания в миналото си.
Едно от тях обаче също е свързано с КТБ. Годината е 2003-та, а Максим Бехар, в компания с още трима души, решава да създаде дружеството „Про уейв“ ООД – фирма, регистрирана единствено и само за да получи лиценз, за да развие гражданска TETRA мрежа (мобилни комуникации с повишено ниво на сигурност). Според появилите се тогава публикации в дъното на бизнес проекта стои идеята фирмата да вземе лиценз, след което собствениците й да я препродадат на солидна печалба, така че някой друг реално да изгради мобилната мрежа и да се бръкне с милионите, нужни за инвестицията.
Дали наистина е било така, никога няма да стане ясно, защото компанията така и не успява да вземе желания лиценз. На 25 април 2007 г. КРС отнема лиценза на „Про уейв“ заради неплатени такси и лихви към тях в размер на над 500 000 лв. Решението на регулатора е потвърдено и от Върховния административен съд на две инстанции. Преди обаче „Про уейв“ да остане без единствения си реален актив, Бехар и съдружниците му, които през годините са се сменили на няколко пъти, продават дяловете си на свързаната с Цветан Василев „Нелко 22“ - също щедро кредитирана по-късно от КТБ. Сделката става факт през март 2006 г., а през октомври същата година „Про уейв“ ООД е влято в ново дружество - „Про уейв“ ЕАД. Според появила се тогава информация новите собственици започват преговори за продажба на компанията на италианска комуникационна фирма, но заради отнемането на лицензията те също се увенчават с неуспех.
И ако към онзи момент Бехар успява да осребри услугите си за получаване на лицензията със само 84 000 лв. - колкото документално е получил за дяловете в „Про уейв“, то явно през годините е вдигнал цената си до стойността, на която е продал лицето си, за да се превърнат сайтовете му в глашатаи на Василев. Или както казва самият PR лобист: “Пиарът не е професия, a просто бизнес, който не е възможно да е безплатен.“
Брат по меч и вино и титла с авери на Прокопиев и Донев
Любител на помпозните титли, едва ли би изненадало някого, че Максим Бехар е и сред основателите на българския клон на иначе създаден в Австрия рицарски орден - „Европейски рицарски орден на виното – консулат България“. Информация за дейността на ордена, който се представя за последовател на тамплиерите, не може да бъде открита в публичното пространство, но за сметка на това компанията на Бехар в него е повече от прелюбопитна.
Сред другите създатели е дясната ръка на фармацевтичния бос Огнян Донев – Венцислав Стоев. Това далеч не е единствената връзка с кръжеца от олигарси, чиито медийни проекти в момента говорят в един глас с Цветан Василев. Първи съдружник на Бехар във вече описаната „Про уейв“ е Красимир Ганчев, който до съвсем скоро бе в Сдружение „Приятели на българското училище за политика“ заедно с Иво Прокопиев и Светослав Божилов. Ганчев, Прокопиев и Бехар, впрочем, са свързани и с друго – и тримата са почетни консули. Първият на Финландия, вторият – на Канада, а третият – на Сейшелите. Прокопиев и Бехар бяха и сред деветимата консули, които ревнаха в един глас за решението на кабинета да им отнеме привилегии, като дипломатически номера за колите им например.
Работил за Шесто управление на ДС като агент Димо
Честността явно не е силна страна на личността на Бехар, който и до ден днешен продължава да отрича да е сътрудничил на бившите тайни служби. Въпреки че две проверки на Комисията по досиетата доказаха, че е работил като агент Димо за Трети отдел на Шесто управление на ДС – отдела, занимавал се със слухтене сред духовенството и религиозните общности по времето на соца.
Според документите в досието на агент Димо са открити картонче за вербуване през 1980 г., както и докладна от 1990 г. за унищожение на всички документи, свързани с него. Бехар е проверяван в две качества – като член на Централния израелтянски духовен съвет, както и като член на надзора на ДЗИ Банк. При излизането на данните за съпричастността му към ДС Бехар първоначално категорично отрече да е имал вземане-даване със службите.
Впоследствие обаче тезата му претърпя известна трансформация, като заяви, че на няколко пъти бил викан в ДС през 80-те години „с въпроси дали поддържа връзка с роднините си с Израел“.
"Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар