Как се смесва чисто с мръсно

Мързи ни и нехаем за качеството на работата ни, а в същото време настояваме към нас да бъдат коректни
 
„Няма ред в тази държава”, обичаме да казваме българите, когато сме ощетени. Фразата важи с пълна сила в този случай. 

Оказва се, че хотелите по нашето Черноморие слагат на едно място чистите и мръсните чаршафи. Нима е толкова трудно да се обособи място за едните и за другите? Не мисля. 

Проблемът е много по-дълбок. По-скоро е трудно да се преодолеят основните белези на народопсихологията ни. Чаршафите могат да се приемат като метафора за съзнанието на българина – чистото при мръсното.
 
В ролята на потребители мислите ни са чисти. Знаем кое как трябва да бъде и настояваме на своите права. Всичко трябва да е изрядно. Що се отнася до задълженията ни обаче, мислите ни са мръсни. Всеки в „тази държава” върши работата си през пръсти, само и само да мине работния ден и да си вземе надницата. 
 
Мръсно. От камериерки до държавници. Мързи ни и нехаем за качеството на работата ни, а в същото време настояваме към нас да бъдат коректни и по български псуваме, когато разберем, че ни е сложен мръсен чаршаф в хотела, за който сме си платили. Чисти са помислите ни - нима искаме нещо повече от това, което ни се полага? Не, искаме си нашето. 

Но утре, когато отидем на работа в администрацията, например, ще комплектуваме нечии документи, когато ни е кеф и както ни е кеф, а клиентът да се оправя после. Мръсно. Да не говорим за държавниците и тяхната отговорност. А и чистото не е точно чисто. Понеже чаршафите се перат на ниски температури, по тях остават телесни течности, бълхи, акари и дървеници. Същото е и с мисълта. Ако може да се мине метър и да получим повече, отколкото ни се полага, е добре дошло.
 
Липсва отговорност. Пъзелът, който трябва да представлява обществото, е разхвърлен и всяка частица е обособена. Тя сама се обособява. Егоизъм. Всеки се спасява, дори това да е за сметка на другиму. Един разединен народ няма как да върви напред, както хан Кубрат е показал на синовете си, пречупвайки пред очите им пръчка по пръчка дебел сноп стрели. 

Няма как и туризмът в такава държава да върви към просперитет, нито икономиката. Защото в този дребен случай „спасението по отделно” е „да не си давам зор, докато съм на работа, понеже няма значение дали са прани чаршафите, ако изглеждат чисти – няма да ми платят повече, ако наистина са чисти”. Липсва съвест. Тя не влиза в длъжностната характеристика, нито на камериерката, нито на администратора, но отсъствието й афектира върху цялата държава.
 
Това е то нашата хигиена на всички нива. Като потребители сме с чисти помисли, а като персонал – с мръсни. 

Границата е размита и затова „няма ред в тази държава”, която няма да се развие като силна икономика, докато не започне всеки да си върши работата.

Виктория Бояджиева, "Монитор"