Първият извод, който се налага е, че българското образование е недофинансирано с 3.18% от ниския БВП на България.
Поне 500 милиона лева повече трябва да се заложат в новия бюджет за образование през 2017 година, като поне още толкова повече трябва да има през 2018г. Без тези средства МОН ще бъде виновен без вина за липсата на реални реформи в системата.
Централизирания прием за първи клас би помогнал много на системата, ако МОН поеме тази отговорност, но смелото решение ще има нужда от подкрепата на цялата българско общество.
При преминаването към едносменен режим на организация МОН ще има нужда от подкрепата на правителството и Министерство на финансите, защото на учениците, учещи в 560 училища, трябва да се намерят класни стаи за да спрат порочните две смени. Това е смела реформа свързана със строежа на стотици нови учебни сгради.
Погледът към резултатите от средното образование констатира не действителна, а функционална неграмотност на ученици и студенти. Българските ученици трудно правят връзка между наученото и обективната реалност, поради продължаващата порочна ориентация на средното образование към класно урочната система. При формирането на новите образователни политики съпътстващи новия образователен закон, безспорно това ще се променя, но бавно.
Във висшето образование обаче проблемите са много по-дълбоки, следствие на които десетки хиляди млади хора избират да продължат висшето си образование в Европа и света.
Успехите на учениците роми са все по-определящ фактор при крайните резултати и образователните критерии се приравняват към тях. Тази порочна тенденция вече трайно води към „опростяването" на училищното образование при прилагане на новият закон, примерно със задължителното преминаване от клас в клас до четвърти.
Катастрофалният правопис и извънредно оскъдните средства за изразяване на ученици и студенти, според синдиката са резултат не на дефицити в образователната система, а на липса на връзка в съвременното българско общество с представеното в училище и университета. Безброй са примерите на хора в центъра на обществените медии, които са с огромни дефицити в стила на говорене, в моделите на поведение и демонстриране на изкривени духовни ценности.
Така българския ученик и студент трудно възприема парадигмата на образователния идеал, представен в училище, който се оказва лесно оборим от този на лесно забогателия тарикат, който е извън закона и над християнските духовни ценности.
Друга констатация е, че детските градини не стигат традиционно, а повечето от половината ученици учат в една пета от учебните заведения. Борбата за детските градини и детските ясли в някои градове е гражданска война за надхитряне и надцакване на желаещите родители да запишат своите деца в детско учебно заведение. А най-важни за основните компоненти в образованието социализация и възпитание, са годините преди училище, като тук се коренят неуспехите в интеграцията на учениците-роми.
За „радост" на желаещите висше образование предлаганите места във висшите училища и университети са над 70 хиляди и надвишават двукратно възможните кандидат-студенти.
Финансирането на образованието в България е показно казано строеж на къща без основа. И коментирайки философията на остарелия делегиран бюджет в средното и професионално образование, парите които следват ученика са оскъдно малко, като парите трябва да следват и учителя, директора, спецификата на учебното заведение и особеностите на географското разположение.
Професионалното образование се нуждае от недвусмислена и незабавна реформа, което далеч не означава закриване на професионални училища, а тясна връзка на изучаваните професии с пазара на труда, с акцент увеличаване на часовете за практически знания при всяка професия. Финансовия стандарт трябва да осигурява условия за тези практически занимания.
Основния извод, който се налага е, че колкото по-добър е социалният диалог в системата, колкото повече МОН и правителството се вслушват в предложенията на синдикатите, толкова по-бързо и по-добре ще се случи реформата.
Синдикат "Образование", КТ "Подкрепа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар