Тунизиец с френски паспорт, живеещ в Ница, прегази с камион десетки хора навръх националния празник на Франция 14 юли.
Дни по-късно екстремисти нахлуха в църква в Нормандия, взеха заложници и прерязаха гърлото на свещеник. Нападателите бяха убити, а „Ислямска държава" обяви, че деянието е извършено от нейни бойци. Стана ясно, че един от терористите е роден във Франция. Сириец, минал през България, се взриви в германския град Ансбах, ранявайки 15 души. Германски младеж от ирански произход извърши масово убийство в Мюнхен. Само за пет месеца станахме свидетели на чудовищни атентати на летището и в метрото в Брюксел, в Париж и Ница, на летището в Истанбул, в Анкара. В Сирия и Ирак терористичните атаки, уви, са ежедневие.
Накъде върви Европа и може ли ислямският тероризъм да осакати християнската цивилизация и да разруши Стария континент? С тези основни въпроси "Всеки ден" се обърна към видния историк, преподавател и общественик акад. Георги Марков, дългогодишен директор на Института по история при БАН.
- Акад. Марков, след непрекъснатите ислямистки атаки в Европа изправена ли е тя пред криза на идентичността и има ли опасност ценностите като свобода, демокрация, толерантност, свободно движение на хора, стоки и капитали, за чието утвърждаване Старият континент се е борил столетия и с които толкова се гордее, да бъдат зачеркнати?
- Европейският съюз показа, че е абсолютно безпомощен в настоящата ситуация и поне засега не може да се справи с нарастващата вълна от тероризъм. Възмутително е, че европейските политици, строго охранявани от хиляди агенти, чиито заплати идват от данъкоплатците, оставиха своите невинни граждани да бъдат избивани по площади, летища, в ресторанти, дори на Лазурния бряг. Не знам докога ще продължава това! На всеки три месеца - панихида! И след поредния атентат се изправят едни и същи муцуни и говорят едни и същи надгробни слова, обявяват война на тероризма и призовават за солидарност. Това се повтаря вече по ужасен начин и се учудвам какво мислят занапред тези отговорни политици в Брюксел.
Свидетели сме на сблъсък на цивилизациите. Факт е, че от векове Европа е християнска. Турският президент Реджеп Ердоган няма какво да се сърди, че ЕС е християнски клуб. Християнската цивилизация обаче е подложена на чудовищна атака, а либералната държава, в чиято основа е християнската цивилизация, показа, че няма здрава имунна система. Либералната държава дава права на всички - и на терористите, и на икономическите мигранти, и на тези, които бягат от ужасите на войната.
Крайно време е ЕС да покаже инстинкт за самосъхранение, да защити външните си граници, защото досега той не можа да ги защити. Трябва да се сложи край на това преселение на народите, на което сме свидетели от години. Става въпрос за милиони мигранти, които мечтаят за един добър живот в Европа, но в същото време те носят със себе си една друга култура, друга религия, други ценности и други разбирания за държавата и обществото.
- Профилът на атентаторите, които окървавиха през последната година европейските градове, показва, че това са млади мъже, родени или дълго време живели в Европа, изповядващи исляма, чиито семейства са имигранти от Близкия изток или Азия. Тоест те са второ или трето поколение имигранти, които обаче са израснали тук. И в един момент избиват стотици невинни хора. Защо част от мигрантите не успяват да се интегрират?
- Първото поколение мигранти в Европа се опитваше да се приспособи, но техните деца и внуци вече казват: „Ние искаме наши закони, искаме нашата вяра, нашите традиции, вие трябва да ни слушате". Всъщност те ти идват в къщата и ти казват как да живееш. Най-голямата заплаха в момента е в големите индустриални градове. В тях има мюсюлмански гета и това вече не е Европа. Там ЕС няма никаква власт. Мигрантите трябва да се съобразяват с нас, защото никой не ги е канил тук в края на краищата. Най-голямата опасност за Европа в момента е радикалният ислям и всички терористични групировки, които са го взели на въоръжение.
- Кой отвори кутията на Пандора в Европа?
- САЩ са основният виновник за случващото се в света, защото те обявиха, че либералната демокрация трябва да победи във всички континенти. Без да взимат под внимание историческите, културните, икономическите и политическите дадености на даден регион, те решиха да я наложат навсякъде, включително и в ислямския свят. Но заедно с диктаторите САЩ унищожиха светските държави и позволиха те да се превърнат в развъдник на тероризма и екстремизма. Така стана в Ирак, така стана в Либия, пробваха да направят това и в Сирия, като махнат Башар Асад. Но след него какво ще дойде? „Ислямска държава"! И какво ще стане - Сирия ще се превърне в поредната ислямизирана държава, където властват джихадистите.
- Къде стои България в тази геополитическа шахматна дъска?
- Не знам защо президентът, външният и военният министър твърдят, че главната заплаха за България и ЕС идва от Русия. Това е хвърляне на прах в очите на обществото. Заплахата идва от Близкия изток, от Турция и от радикалния ислям. Като цяло позицията на ЕС не е адекватна. У нас пък отново се проявява сателитният синдром на българската външна политика, който е характерен още от Освобождението. Това е политиката да се съобразяваме с Големия брат, в случая Съединените щати. ЕС не може да твърди, че Ердоган е демократ. Подкрепата за Ердоган е във вреда на ЕС. САЩ имат друга политика - те са свръхсила и за тях Турция продължава да е стратегически съюзник, който се използва с определени цели в региона и в Европа. Турция вече е нова империя с един нов баща, наречен Ердоган. С поведението си ЕС накара Русия да играе с Турция срещу Европа.
Притеснява ме и нещо друго. На отговорни държавни постове, вместо да се назначат компетентни хора, се слагат удобни партийни фигури. Какъв е този военен министър? Та той изобщо няма никакъв авторитет сред войниците, пък камо ли сред офицерството. Румяна Бъчварова е отличен социолог, но тя не е за системата на МВР. От петорката, която е пряко отговорна и ангажирана с националната сигурност - президент, премиер, министри на вътрешните работи, на външните работи и на отбраната, само министър-председателят Борисов си е на мястото. Той за разлика от външния министър се оказа доста по-опитен дипломат.
Крайно време е да се сложат хора, които разбират от национална сигурност, от външна политика и от отбрана, защото като видя вечер как по телевизора отговорните за националната сигурност министри като Николай Ненчев и Даниел Митов ме успокояват, че всичко е планирано по ден и по час, аз все повече се притеснявам за България.
- Акад. Марков, не мога да не ви върна назад в историята. На 2 август България отбелязва Илинденско-Преображенското въстание. Какъв е неговият отглас днес - 113 години след избухването му?
- Това е общо въстание на българите от Македония и Одринска Тракия, въстание на един народ, организирано от една организация - Вътрешната македоно-одринска организация (ВМОРО), и има една обща цел - свобода за българите от Македония и Одринска Тракия. Този въоръжен бунт е много по-масов и по-продължителен от Априлското въстание от 1876 г. Илинденско-Преображенското въстание е връх в националноосвободителните борби на българите от Македония и Одринска Тракия. За жалост въстанието не е могло да предизвика криза в Източния въпрос, тъй като по това време Русия е била заета в Далечния изток в предстоящия конфликт с Япония.
Другите Велики сили са били за запазване на статуквото на Балканите и не са искали никакви промени след Берлинския конгрес от 1878 г. Така че хилядите жертви, огромните усилия, подвизите на българите през 1903 г. не са довели до този политически резултат, както става през 1876-1878 г. Но въпреки това ние трябва да тачим героите, които са дръзнали да се изправят срещу Османската империя с искане не само за реформи, но и с искания за човешки права и свободи. 25 хиляди въстаници са се сражавали срещу 350 хиляди души турска армия.
Българското правителство начело с ген. Рачо Петров е имало желание да се намеси, но българската армия не е била готова за война с Османската империя, както става 9 години по-късно в победоносната Балканска война. Българското правителство е помагало и с доставка на оръжие, и с командироване на офицери в Македония, както и със средства за бежанците, но не е могло пряко да се намеси военно. Без Илинденското въстание обаче нямаше да стигнем до победоносната Първа балканска война. Така че то трябва да се чества наравно с Априлското въстание. Илинденският бунт е потушен кърваво от турците, а след въстанието към България тръгват над 30 000 бежанци.
Акад. Георги Марков
Няма коментари:
Публикуване на коментар