Тези дни, когато горе-долу лятото си отива, съвсем сериозно се замислих кой въведе понятието плажна литература, която прелива на книжните сергии по морските курорти. И дали това е български феномен.
Разпитах мои познати от други страни дали там, при тях, съществува подобно определение, и всеки беше доста озадачен от въпроса ми, което значи, че това си е чисто българска измислица.
Истина е, че това с плажната литература ме е занимавало и преди, но имам усещането, че тя все повече се налага в съзнанието, все повече се налага в обществото, все повече това определение започва да придобива официалност. Да, все още не се изучава в училище или в университет, но както е тръгнало, и това може да стане скоро.
Откъде всъщност дойде това определение? Предполагам, от хилядите разговори между продавачи на книги и клиенти, които започват с “Извинете, имате ли нещо по-леко за четене, нещо за плажа, докато слънцето…” или „Имате ли нещо за четене, ама така по-... как да кажа, да не се затормозявам особено, че не стигат другите проблеми, ами ако и книгата е някаква тежка точно сега, през отпуска…”. И ето ти, хоп – плажна литература.
Не знам това за смях ли е, или за плач, но ако човек се загледа в книжната продукция на сергиите по морето, ще отбележи, че там наистина се предлагат единствено книги със “захарен” привкус. Книги, в които героите тънат в охолство и щастлив любовен живот, в които действащите лица имат някакви проблеми, но въздухът около тях е единствено обвит от шикозни коктейли, лукс и любов.
Да, хората, които продават книги на морето, вероятно са прави - каквото се купува, това се предлага. И те гледат чисто пазарно на нещата. Не знам доколко печелят от това, но предполагам, че все пак е нещо.
По никакъв начин не желая думите ми да звучат интелектуално, но си мисля, че това е доста пошла търговия. Казвам го така, защото предполагам, че както можеш да продаваш плажна литература, която, докато я четеш, слънцето гали кожата ти, така поне можеш да предлагаш и литература, в която героите не са вечно усмихнати, а от време на време се натъжават.
В която не всичко върви по боровинково сладко и масло, в която от време на време някой протестира срещу света, живота, времето.
А и аз лично не виждам нищо страшно, докато слънцето се разстила по раменете и краката, да се четат и подобен тип книги. Но явно за продавачите на книги по морето, не бих ги нарекъл книжари по никакъв начин, това не е така. Предполагам, че изобщо, ама изобщо не им минава през главите.
Позволявам си да говоря за всичко това и най-вече за така наречената плажна литература, защото тя постепенно измества вкусови граници, принизява. И най-страшното е, че от морето и от плажа отдавна е акостирала и в сериозни книжарници.
И още, защото си мисля, че най-ценното на изкуството, в случая книгата, е през нея да прескачаш граници, да доизмисляш светове, да надграждаш себе си, а не обратното. Но да приемем, че това е едно много лично мнение и нищо повече.
Все пак по никакъв начин не мога да се съглася, че на книжните сергии по морето трябва да се продават само блудкави романи, от които нито една мозъчна фибра не помръдва и не трепва. То няма и как да стане. Че когато питаш за някой автор извън плажното литературно статукво, от сергията те гледат с много празен, разфокусиран поглед.
И както споделих по-горе, далеч съм от мисълта, че на книжните сергии трябва да има единствено Кафка и Камю, но все пак нека присъства и някакво интелектуално разнообразие, да има елементарно уважение и към друг тип литература. Защото по Българското Черноморие не ходят само батки и каки, а и хора с доста по-висок праг на чувствителност и мечтание, за които плажната литература си е чиста чалга.
Мислих, мислих за последната дума, но не можах да измисля друга, за което се извинявам на авторите на подобни романи. Накрая само да кажа, че би било добре книгите да не стоят до бански и джапанки, но да не прекалявам с претенциите.
Елин Рахнев, "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар