Лято

Лято

25 август 2016 г.

"Г-жо Танева, Вашата политика ни отне мечтите!"

"Дано да не е нарочно. Защото е наистина жестоко."

Млад 30-годишен фермер написа отворено писмо до министъра на земеделието Десислава Танева, в което той описва налегналото го отчаяние от политиката, водена именно от земеделския министър.

Поради тази причина решихме да публикуваме цялото писмо, без редакторска намеса.

"Здравейте,изпращам ви едно покъртително писмо на една мелкопроизводителка към м-р Танева!

Госпожо Танева,
Пиша Ви от фалшив профил, защото, ако трябва да съм честна, ме е страх и срам да пиша от моя. Искам обаче да Ви попитам няколко неща и наистина ще съм благодарна, ако ми отговорите. Знаете ли каква е реалната изкупна цена на млякото? Някъде бяхте казал, че тя е 0.40лв, но това не е така. Всъщност е 0.30лв с едно „ако щеш" за бонус. Знаете ли, че не сме „на тъмно" за да ни изкарвате „на светло"? Ние плащаме данъци. Днес издоих 120л мляко от 20 крави. Това са 36лв и крайно недостатъчно за постигане на таргетите а фактуриране, които сте заложили за догодина. Надницата на пастира (когато има такъв) е 20лв. Комбинираният фураж, който е така необходим за млеконадой, трябва да е поне 3 чувала, на стойност 60лв. При нас е един чувал на стойност 20лв. Водата на месец е 35/40лв, а тока 100/120лв. А заемите, които не плащам са 1025лв. Миналата година, дадохте de minimis и се спасихме, защото купихме фураж и дочакахме субсидията. Тази година само обещахте. И това Ваше обещание се изгуби измежду площите, горите, козите, съборите и дерматита. А ние чакахме, гледахме и се надявахме. Всеки ден, защото при нас е така. Миналата година, също така, цената на млякото беше 0.50лв, а като имахме фураж, дояхме и повече мляко. Тази година е кошмар. 


Аз съм на 30 години, госпожо Танева и нямам вече сили. Нямам сили да ставам от леглото всяка сутрин в 5.30ч. Нямам сили да си гледам животните, една се подула, друга не преживя...Нямам сили да викам ветеринаря на който имам да давам пари, и ме чака, човека. Не мога вече. Про-мандраджийската политика, която започнахте да водите, разберете, че завъртя нас, дребните ИСТИНСКИ, РЕАЛНИ ХОРА и ни запрати на дъното. Аз съм на 30 години и не искам да се будя сутрин. Будя се с буцата в гърлото, с парещото усещане за безсилие и унижение. Сигурно робите са се чувствали по същия начин някога. Усещането е за държава-мащеха. За хора, които определят кой ще живее и кой ще умре, кой ще работи, кой ще фалира. И това се случва без да има, никакво значение колко си обичам животните, колко хуманно ги гледам, как плача, всеки Божи ден при тях. Няма никакво значение, че карам кола на 30 години, която постоянно се троши, защото не съм похарчила и стотинка от субсидията им за себе си. Вземам всички правилни решения и все пак, няма как да успея тук, в България. Моята България. Няма как да си изготви бизнес стратегия, защото Вие и Вашия екип непрекъснато променяте правилата. Крави за мляко, крави за месо, селекция, субсидия зависеща изцяло от благоволението на мандрата? Ще ми се да мисля, че не осъзнавате пагубните последствия от тези Ваши действия. Защото, иначе...изглеждат умишлени. 

Какво се случва с нас, малките, младите, пълните с ентусиазъм, гражданчета, които се доверихме на господин Борисов преди време, като каза, че ще има поминък за нас, висшистите, решили да се завърнат на село? Ние нямаме семейства с крави от едно време. Всичко заложихме, а сега сме пред фалит. ДСК ми звънят всеки ден. Тъкмо се зарадвах, че спряха и получих писмо, че кредитът е предсрочно изискуем. 50 хил. евро в седем дневен срок. Знаете ли колко страшно стоят тези думи на листа, когато не знаеш нищо. Няма de minimis, няма субсидия, не се знае ще има ли, кога? Октомври ли? Декември ли? Няма как да не знаете, че това, меко казано, дестабилизира бранша. Не искам да мисля, че е нарочно. Наистина не искам. Когато Ви назначиха за министър имахте пълната ми подкрепа. (най-малкото делим един рожден ден). Но сега вече не знам.
 

Целта на това писмо е да си излея душата. Да Ви уведомя за унизителния, мизерен, нещастен, срамен, несигурен, комарджийски живот, който сме обречени да водим. Да знаете, че сме тук. Има ни все още и сме истински хора. Хора, които някога бяха щастливи и мечтаеха. Но Вашата политика ни отне мечтите. Дано да не е нарочно. Защото е наистина жестоко."
Десислава Танева

ИА КРООС 

Няма коментари:

Публикуване на коментар