Димитър Радев: Банките нямат нужда от държавна помощ

Капиталовата адекватност на всяка от тестваните банки остава над минималните регулаторни изисквания

"Банките в България са стабилни и нямат нужда от подкрепа с държавни ресурси." 

Това съобщи управителят на БНБ Димитър Радев в специално обръщение по повод приключилия стрес тест на институциите. Резултатите от него ще бъдат официално оповестени в 13 ч. в събота.

Изводите на централната банка след направения преглед показват още, че капиталовата адекватност на проверените институции е над изискванията. В същото време за някои от тях са предвидени мерки, които ще се приложат от понеделник, 15 август, свързани с увеличаване на капиталовите буфери и намаляване на рисковите експозиции.

В свое изявление и министърът на финансите Владислав Горанов посочва, че е доволен от резултата и че няма да се налага предвиденият публичен ресурс в случай на проблеми с банки да се използва за тази цел.

Данните на БНБ от направената проверка показват, че основният показател за финансова устойчивост на банките, измерен като съотношение между базов собствен капитал и рисково претеглени активи, е значително над минималните регулаторни изисквания на системно ниво. Освен това той е над средните равнища за европейските банки, отчетени при наскоро приключилия европейски стрес тест.

Този показател след корекциите в резултат на прегледа на качеството на активите възлиза на 18.9% при регулаторен минимум от 4.5%. Стрес тестът показва, че ако актуалните макроикономически прогнози до 2018 г. се материализират, този показател допълнително ще се подобри до 22.2%. В случай на дълбока икономическа криза, която според банката е малко вероятна, този показател би се понижил до 14.4%.

За европейските банки данните са значително по-ниски и възлизат съответно на 13.9 и 9.4%. "Следователно капиталовата позиция на нашите банки на системно ниво е стабилна с възможност да абсорбира шокове при неблагоприятни пазарни условия", заключават в централната банка.

Капиталовата адекватност на всяка от тестваните банки остава над минималните регулаторни изисквания, заключава БНБ, като се допълва, че индивидуалните данни варират спрямо посочените осреднени числа.

В зависимост от това са изготвени мерки, които за някои банки предвиждат поддържане на съществуващите капиталови буфери, докато за други са насочени към увеличаване на капиталовите буфери и намаляване на рисковите експозиции. Конкретните мерки и срокове са посочени в документите, които ще бъдат публикувани в събота. Изпълнението им започва от понеделник, 15 август. Те ще бъдат включени както в плановете на банките за оптимизация на техния капитал и баланси, така и в надзорния процес, осъществяван от БНБ.

Резултатите от прегледа не налагат публична подкрепа на банките с ресурси, финансирани от държавния бюджет. Мерките за поддържане и подобряване на капиталовата позиция на отделните банки са основани изцяло на пазарни решения и частни източници, е друг извод от стрес тестовете.

Радев посочва в изявлението си, че стрес тестовете не са били самоцелно действие, "а важна част от 18-месечния план за реформи и институционално развитие на БНБ", който е представил при избора му за управител през юли 2015 г. Той припомня, че други ключови елементи на този план са същественото подобряване на дейността на банковия надзор и изграждането на институционална рамка за решаване на проблеми в банковия сектор.

"Постигнатите много високи финансови показатели на банките през първите шест месеца на тази година ги поставят в добра изходна позиция за изпълнение на мерките, набелязани в резултат от прегледа на качеството на активите и стрес теста", обявява Радев, цитиран от Glasove.com.

"Искам да уверя обществеността, че линията на дисциплина и реформи в банковия сектор ще продължи, като нейната основна насоченост ще бъде не към решаване на проблеми от миналото, а към успешно посрещане на бъдещите предизвикателства, свързани с поддържането на финансовата стабилност в страната и нейното пълно интегриране в европейската финансова инфраструктура", заявява още централният банкер.

Преди година той пое поста от Иван Искров, при чието ръководство се видя, че надзорът над банките е поставен под въпрос, резултатът от което беше фалитът на КТБ.