Зима

Зима
Пролет

25 август 2016 г.

Президент или война?

С новата мода - изтъпанването на генерали за държавен глава, само си го мерят импотентните партийни централи

Малко се поуспокоих. Всъщност доста, тъй като съм германофил, а успокоението ми пристигна от Германия. 


Доста се бях сащисала, че политическият ни „елит" - партийците, ни готвят за война. И то чистак българска - ние ще я водим.

Иначе защо партиите ще се надпреварват да спрягат генерали за кандидат-президенти - главнокомандващи, даже да излъчват официално (справка БСП), докато Брюксел, цялата ни рода от ЕС не гледат с добро око на подобно военизиране по отношение лицето на държавата.

Германското правителство прие вчера обновена концепция за гражданска защита в случай на война. Това е първият подобен план от края на Втората световна война, като в него се определят мерките, които трябва да бъдат взети в случай на заплаха. С германско точни подробности с какво да са готови гражданите - храна, вода, кибрит, батерии и т.н., включително въглища, даже да копаят кладенци.

Ето точно това ме успокои. Но има и разлика. Все пак германците се стягат за последствия от нападение. А не се военизират с генерал - глава на държавата.

Най-малкото, ако не за война, „масовата генерализация" у нас преди президентските избори дава сигнал за недостатъчна стабилност на държавата, смятат анализатори, даже и социолози на базата на изследвания. Това са червени лампи. България би била единствената страна с президент - генерал, макар че веднага ще бъде девоенизиран.

Стряскащо си е наистина да ти е дестабилизирана държавата и да се смята, че изходът е военен начело във и без това изострената на световно ниво ситуация - мигранти, джихадисти, атентати.

Все пак аз съм спокойна. Не толкова, че и дружката ни в ЕС Германия се готви и даже ще е готова, спор няма. Спокойствието ми идва на вътрешнополитическа основа. Като познава човек по-изкъсо партийните български нрави, не иде реч за стягане на война.

Просто новата мода - изтъпанването на генерали за държавен глава, си е най-обикновено мерене на „оная работа" помежду иначе масово импотентните партийни централи. 


Друго си е да раздрънкаш оръжие и генералски лампази, без значение какви.



Анелия Иванчева, Vsekiden.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар