"Оставката ми няма политически мотиви. Основният мотив е липсата на ясна перспектива за бойната ни авиация и невъзможността ми като командир на ВВС да осигуря професионалното развитие на нашите пилоти и инженерно-техническия състав и да гарантирам здравето и живота им."
С тези думи през октомври миналата година командирът на Военно-въздушните сили ген. Румен Радев хвърли рапорт за напускане и го оттегли в рамките на по-малко от 24 часа.
Така той издейства директно от премиера допълнителни 80 млн. лв. целево за бойната авиация основно за удължаване на летателния ресурс на старите руски изтребители МиГ-29. А също така и за първи път демонстрира, че може да води битки не само в небето, но и в апаратното задкулисие на българската политика.
Погледнато от перспективата на днешния ден въпросното твърдение на генерала авиатор вече звучи малко нелепо и лицемерно. Особено след като той изненадващо пак подаде оставка и веднага бе номиниран за съвместна кандидатпрезидентска кандидатура на БСП и АБВ. Наложи се дори целият държавен апарат да форсира процедурите по освобождаването му от редовете на армията, за да не може след това левицата да вкара в предизборната борба популисткия аргумент, че фаворитът й е бил служебно спъван и "репресиран" от ГЕРБ.
Неприятното чувство и лошият вкус в устата около катапултирането на Радев в политиката е не само заради факта, че в рамките на броени дни той сменя уж деполитизираното ръководство на въоръжените сили с партийната централа на "Позитано" 20, а и заради факта, че е първият командващ на бойната авиация от години насам, който имаше шанс да се пребори за реално увеличаване на бойните й възможности.
Въпреки това обаче той се оттегля в сюблимния момент: следващите няколко месеца ще са ключови за задвижването на най-важния и скъп проект за модернизацията на армията – за избор на нов тип многоцелеви бойни самолети, чиято стойност се очаква да е около 1.5 млрд. лв. Така че очевидно истинската мотивация на генерала не е свързана само с решаването на проблемите на ВВС, но и с начина, по който това ще се случи. Което вече не е въпрос на военно-техническа експертиза, а на политическо решение.
Ас в небето, редник в политиката
Суровата (поне за левицата) истина е, че името на ген. Радев не е особено популярно извън военните среди и популяризирането му няма да е никак лесно. Това, че не е достатъчно публично разпознаваем, е и един от основните аргументи срещу номинацията му за президент – както на неговите опоненти, така и на вътрешнопартийната опозиция в БСП.
За първи и последен път командващият на ВВС прелетя по наистина запомнящ се начин през светлините на медийните прожектори през есента на 2014 г., когато организира авиошоуто "Това сме ние" в столицата - най-голямата публична демонстрация на българските ВВС от години насам. През останалото време Радев дефилира в публичността предимно в контекста на дебата за модернизацията на армията – тема, която, изглежда, е твърде специализирана и по-скоро безинтересна за мнозинството цивилни избиратели във времена на мир и относителна сигурност.
Така че е твърде спорно дали до октомври ВВС генералът ще стане разпознаваем за масата българи и дали ще запази своята харизма, когато бъде принуден да смени авиаторския комбинезон с костюм и се наложи да отговаря убедително по разнообразни въпроси, различни от това как да се намерят няколкостотин милиона лева за нови бойни самолети.
Интересно е също така, че допреди около една година ген. Радев по-скоро минаваше за офицер технократ и по никакъв начин не демонстрираше партийни пристрастия. Единственият в някаква степен косвен намек в тази посока беше назначаването му за командващ на бойната авиация по времето на правителството на Пламен Орешарски през 2014 г. Този факт обаче по-скоро се свързваше с близкото му приятелство с тогавашния военен министър Ангел Найденов, а не с някаква конкретна директива от страна на тройната коалиция.
За сметка на това още по онова време ген. Радев беше един от малкото генерали, които си позволяваха открито да защитават нуждата от придобиване на нов тип натовски изтребител, вместо сляпо да се наливат стотици милиони в модернизация на руските МиГ-29 (в интерес на истината през последните месеци се оказа, че това може би не е било съвсем така).
Като зам.-командир на ВВС пък по времето на първото правителство на Борисов генералът дори ръководеше работната група, която беше на крачка от финализирането на гореспоменатия мегапроект и купуване на ескадрила изтребители F-16 от Португалия.
Така че точно в онзи момент някой едва ли си е мислил, че Радев може да се окаже човек на "Позитано" 20.
В рамките на своята 29-годишна военна кариера също така вече бившият командир на ВВС преминава през всички стъпала на армейската йерархия - обстоятелство, което вероятно активно ще бъде използвано в кампанията по изграждането на образа на "достойния български генерал". Радев е пилотирал няколко поколения руски бойни самолети, бил е командир на ескадрила в Равнец, ръководител на основната изтребителна авиобаза Граф Игнатиево, зам.-началник и началник на ВВС. Отделно от това е обучаван както във вонновъздушното училище в Горна Митрополия, така и в колежа "Максуел" на ВВС на САЩ. Така до съвсем скоро генералът беше възприеман като един от прозападните офицери в армията ни.
"Кобрата"* на Радев
През последната около една година обаче уж американският възпитаник Радев започва да се държи, меко казано, странно и не точно така, както предполага позицията на "доблестен български генерал". Всичко започва няколко месеца по-рано - малко след налагането на санкциите на ЕС спрямо Руската федерация след анексирането на Крим. Въпросните мерки съвсем логично включват и оръжейно ембарго. Последното е сериозен проблем за българската изтребителна авиация, която е 100% зависима като поддръжка от Русия. Същевременно на срещата на натовските лидери в Уелс, а по-късно и на Консултативния съвет по национална сигурност при българския президент се взимат принципни политически решения за намаляване на зависимостта от оръжейни системи, несъвместими със стандартите на алианса.
В стремежа си да намерят решение на този сложен проблем за бойната ни авиация президентът Плевнелиев и екипът на военния министър Ненчев започват да действат по алтернативен вариант за ремонт на двигателите на МиГ-29 в Полша. Също така стартират сондажи на политическо ниво в НАТО за съвместни въздушни патрули със съюзнически самолети, в случай че българската авиация страда от временен недостиг на ресурси. Изрично се подчертава, че става дума за подсилване, а не за заместване на българските ВВС, докато те решат техническите си проблеми. По всичко личи обаче, че всичко това не съвпада с вижданията на началника на ВВС.
Точно в този момент ген. Радев започна почти открита съпротива както срещу сделката с Полша, така и срещу съвместните съюзнически патрули. Генералът заедно с проверявания в момента началник на управление "Инвестиции в отбраната" в МО Венислав Цанов, се опитват да поръчат части за МиГ-овете по силата на все още действащото рамково споразумение с руснаците през главата на министър Ненчев.
Паралелно започнаха атаки от страна на РСК МиГ, че ако българските изтребители бъдат ремонтирани в Полша, Русия ще ги счита за бракувани и ще откаже да се занимава с тях и в бъдеще. Писмо по въпроса беше изпратено и до о.з. ген. Михо Михов – председател на комисията по отбрана в парламента, депутат от АБВ (една от партиите, които сега номинират командира на ВВС) и бивш началник и ментор на Радев. На финала руснаците дори заплашиха, че ще спрат и резервни части за полските военни заводи WZL-2 и WZL-4, които поправят двигателите на българските изтребители.
В крайна сметка обаче ремонтът в Полша бе одобрен и първите двигатели за МиГ-29 с удължен ресурс вече са тук. След пируета на Радев с първата оставка пък премиерът Бойко Борисов даде зелена светлина за две инициативи за ВВС – краткосрочна и дългосрочна.
По силата на първата бяха организирани три търга за купуване не само на още 10 двигателя за МиГ-ове, но и на кутии за самолетни агрегати и други резервни части. Последното беше в отговор на протестите на Радев срещу договора с Полша, според които поддържането на МиГ-29 не е само ремонт на двигатели, но и на други компоненти. Също така държавата отново национализира пловдивския авиоремонтен завод "Авионамс", който на теория би трябвало да може да извършва поддръжката на използваните в момента руски изтребители, стига да получи съответната техническа документация. Правителството също така рестартира процедурата по закупуването на натовски изтребители, като обеща да задели за целта не 700 млн. като предния път, а вече до 1.5 млрд.
И точно в този момент, когато изглеждаше, че ген. Радев получава почти всичко, което може да поиска, той изненадващо реши да напусне и да се присъедини към политическите противници на Борисов.
Важният детайл в случая е, че единственото нещо, за което бъдещият кандидат-президент на левицата в крайна сметка не успя да се пребори, беше запазването на военно-техническата зависимост на българските МиГ-ове от Москва. Вероятно това обстоятелство е провокирало лидера на "Движение 21" Татяна Дончева да коментира издигането на кандидатурата му с репликата: "Ген. Румен Радев е номинация за президент на БСП от един бизнес кръг, свързан с оръжейното лоби, който трябва да уреди сметките на социалистическата партия"...
----
*Фигура от висшия пилотаж, за която се твърди, че се изпълнява само с изтребители Су-27 и по-нови, а ген. Радев направи с МиГ-29.
Момчил Милев, Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар