Данданията около българското председателство на ЕС, което се задава с 6 месеца по-рано заради Брекзит, започна.
Всъщност местенето на поемането на шефското място от 1 януари вместо от 1 юли 2018 г. ни подсети по темата. И изказванията тип „на софрата с ракия и салата" и/или „пред телевизора" стартираха. Както и другата традиционалистика - тия, които не са на власт, да наплюят предварително тия, които са, че все пак общата им България ще се издъни.
Политическата опозиционна офанзива е, че 17 месеца преди България да поеме ротационното председателство на Европейския съюз, вече било ясно как то всъщност ще е повече брюкселско, отколкото наше.
И не само защото Великобритания решила да напусне ЕС, с което срокът на подготовката бе съкратен с половин година, а и защото евробюрократите никога нямало да допуснат нечие председателство да се провали, тъй като би било провал и на Европейската комисия. Е, чудо голямо! Оплювковците откриха и топлата вода, и колелото, и Америка накуп.
Това не е новина. ЕС затова е общност, за да се и пазят общо от провали - даже и в администрирането. Това че България е председателстваща Съюза, нито й дава повече права, нито другите ще лежат, а ние - представете си, ще им вършим работата, че и ще ги храним.
Въртенето на „поста" от всички членки на ЕС означава само един да е отговорникът, да координира цъкането на общата машина. Вярно е, ние не сме от най-точните „администратори". Но не се иска от нас нов ред да създаваме.
Точно обратно - крайно време е, примерно, докато председателстваме, да спрем с опитите да побългаряваме общоевропейската система. В смисъл да крадем общите пари на екс. Не че и другите не свиват, ама го правят на малки глътки.
Според последните изскочили селянии от наша страна, излиза, че докато сме шеф на ЕС, може да научим останалите на поне две неща. Как се садят тикви и как се гледат несъществуващи зайци срещу много пари.
Внезапно се оказа, че тиквите са най-предпочитани за отглеждане от производителите, които получават земеделски субсидии. Не защото сме минали изцяло на печена тиква, а за гарнитура цъкаме непрестанно тиквени семки. Нито от цял свят ни молят да им изнасяме тиквеници.
Друга е причината - финансова! Само за година имаме ръст от 504% на заявените площи с тикви. И огромният интерес се обяснява с прост, но пък доходоносен мързел. Огромният интерес към тиквената селскостопанска култура се дължи на това, че те не са трудни за отглеждане и не изискват кой знае к'ви инвестиции.
А в същото време субсидиите от ЕС си текат като за много трудоемките и изискващи куп пара за отглеждане земеделски и животновъдни производства. Ето и пример в родни условия: разходите за отглеждане на тикви са по 60 лв. на декар, а за картофите - по 1000 лв. на дка.
Освен че се правим на тиквеници, още по-лошото е, че си размножаваме като зайците поколенията си, чиста измама. Буквално заешка, както и пъдпъдъча. И при двете иде реч за дребни домашни животинки и птичета. Защо ли? Щото не тежат! Понеже става дума за измама чрез носене. Едно е да разнасяш стадо говеда, друго е чувал със зайци или кашон с пъдпъдъци. Хванали сме му цаката!
Ето я и схемата. Проверки на европроекти за отглеждане на пъдпъдъци и зайци показали, че масово животни няма. На хартия ги отглеждат „стопаните", на практика си гледат портмонетата кога ще им се напълнят с европари, ей така, от небето паднали. Даже не трябва да се пуска фиш за тотото или да се търкат лотарийни картончета.
Само трябва от време на време да се носи нещо. Тия зайци от тук до там, а тия пъдпъдъци от там до тук. Куп „животновъди" и „птицевъди" се писали, че отглеждат зайци и пъдпъдъци. А се оказало, че си ги разнасят по дворовете едни и същи - дават си ги „назаем", а после всички си делят сухата пара за „голямото отглеждане".
Заешката и пернатата измама със сигурност обаче е по-трудоемка от тиквената. Все пак нещо се носи непрекъснато, а не само да се натоварят готовите тикви от бостана. Явно точно затова животинската измама е от по-якичките - по програмата за млади фермери.
Сега се очаква нов трик, но по позната, отработена методология. Известният вълшебен със свойствата си странджански манов мед получи защитено наименование за произход. От тук нататък ще бълваме индустриални количества манов мед из цяла България, не в истинското му местонаходище Странджа планина.
С малко боя ще му се докарва цветът. А за проверяващите ще се разнасят 2-3 буркана истински манов. С тези измами тип „смилянски фасул", „родопски картофи", „смядовска луканка", „бански старец", както и с андрешковските номера ние отдавна сме свикнали, даже може и да сме ги измислили.
Време е да научим и Европа. Тъкмо докато сме й шеф през първата половина на 2018 г.
Анелия Иванчева, Vsekiden.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар