Сниман без да знае, човекът на десния тротоар открива година по-късно, че е на обложката на легендарния албум “Аби Роуд”, който така и никога не слуша, защото не харесва “Бийтълс”.
Дванадесет известни фотографии, дванадесет снимки, които вече 80 г. ни разказват историята на света и неговите конвулсии. Влизайки в историята, тези кадри изведоха на сцената анонимния човек.
Сам по себе си той е олицетворение на събитието, на което придава своята човечност. От тръгналата по пътищата жена по време на Голямата депресия, чийто поглед изразява огромната умора през 1936 г., до младия французин, покатерил се на статуята на Площада на нацията в Париж на 11 януари 2015 г., символ на свободата срещу варварството, “Фигаро” реши да разкаже за тези фотографии.
Съдбата на тези мъже и жени и талантът на фотографите. Защо тези живи символи са били там? Какви са станали?
Записите все още не са завършили, когато “Бийтълс”-ите започват да обсъждат в продължение на часове как да озаглавят новия си албум. Събрали се на 1 юли 1969 г. с легендарния си продуцент Джордж Мартин, четиримата музиканти възнамеряват да приключат сензационната си кариера с един достоен проект. Провалът на Get Back и записите от януари са оставили горчив вкус на групата, чието единство се пропуква от месеци.
Обмислят няколко заглавия за албума на временното сдобряване: Four in the Bar или All Good Children Go to Heaven, които набързо са отхвърлени. Заглавието, което надделява, идва от името на любимата марка цигари на звукоинженера им Джеф Емерик: Еверест. И тъй като вече трябва да се измисли обложката, се предвижда Джон, Пол, Джордж и Ринго да позират заедно на върха на Хималаите.
Маккартни, който винаги е готов за нови приключения, е много добре настроен. Ринго обаче, чийто проблеми с храносмилането са развалили престоя им в Индия предишната година, твърдо се противопоставя. Що се отнася до Джон и Джордж, двамата се колебаят, но накрая се съгласяват с барабаниста. С легендарното си здравомислие, Ринго намира чудотворното решение: “Просто трябва да излезем навън и да го наречем “Аби Роуд”. Дори и изобщо да не харесват студиото EMI, разположено на спомената улица, където са записали голямата част от песните си от 1962 г. досега, това заглавие има предимството, че не ги задължава да ходят надалеч и да прекъсват записването на албума.
В петък, 8 август 1969 г. сутринта, те позират под яркото слънце пред обектива на Йън МакМилън за най-краткия фотосеанс в историята си. “Надявахме се фотографът да го направи много бързо. Имаше много хора наоколо”, спомня си Джон Ленън години по-късно. В бял костюм, той е начело на процесията. Зад него е Ринго Стар в черен костюм, пред Пол Маккартни, с цигара в ръка и с боси крака. Джордж Харисън, най-младият от четиримата, e накрая, с дънкова риза и панталон.
Извикан е полицай, който да блокира движението, тъй като е доста силен трафикът по тази артерия на квартал “Сейнт Джон’с Ууд” в Северен Лондон. Йън Макмилън заема място на една стълбичка. Прави няколко снимки, докато “Бийтълс”-ите под него пресичат в двете посоки пешеходната пътека.
На първата от шестте известни снимки групата върви от ляво надясно и Пол все още носи сандали. На третата снимка няколко коли чакат търпеливо в дясното платно и Пол е с боси крака. “Бях дошъл с костюм и сандали. Беше толкова топло, че ги събух, за да прекося бос”, ще обясни той. Петата снимка ще бъде най-добрата. “Исках краката им да образуват съвършени V-та”, обяснява МакМилън пред “Гардиън”. Тази снимка ще украси албума само с няколко корекции на цвета.
Един американски турист в Лондон
Ако сутрешният час на снимките избягва струпването на фенове, които познават навиците на групата - “Бийтълс”-ите никога не се появяват преди началото на следобеда - той не успява да избегне присъствието на други хора на снимката. На левия тротоар ясно се различават три силуета: на Алън Фланаган, Стив Милууд и Дерек Сийгроув, трима декоратори на вътрешен дизайн, които се връщат в офиса си след паузата за закуска. Те наблюдават сцената с любопитство. На отсрещния тротоар един човек на зряла възраст също наблюдава спектакъла. Той стои до паркиран черен полицейски ван. Този американски турист е на посещение в британската столица заедно със съпругата си. Тя тръгва по музеите, за беда на господина, който предпочита да се възползва от хубавото време навън. Човекът започва разговор с полицая във вана. Докато забелязва четирима души, които пресичат шосето пред обектива на един фотограф.
“Глупаци”, казва си той.
Пресичането на улицата без обувки е фантазия, която не е по вкуса на очевидеца, който бързо забравя сцената. Трябва година по-късно жена му да купи албума, за да разучи хармонията в песента Something, за да спомни въпросната сцена Пол Коул. Органистка в една църква, г-жа Коул е обещала да изсвири песента по време на брачна церемония. Заглавието, наречено “най-хубавата любовна песен през последните 50 г.” от Франк Синатра, който също ще я изпее, е композиция на Джордж Харисън.
Ако Пол Коул разглежда обложката на албума с година закъснение, милиони фенове вече са имали време да я изследват подробно още с излизането му, на 26 септември във Великобритания и на 1 октомври в САЩ. Привържениците на теорията на конспирацията ще открият в нея материал, с който да подхранят слуха, че Пол Маккартни е загинал при катастрофа през 1966 г. и е бил заменен от двойник. Според тях снимката изобразява погребална процесия. Ленън бил облечен в бяло, цветът на траура в някои източни обреди, Ринго бил гробар, фалшивият Пол пушел с дясната ръка, докато истинският бил левак, а Харисън носел дънкови дрехи, символ на траур в Канада.
Това не е всичко. Бялата Калинка (Beetle на английски), собственост на жител на квартала, е с номер LMW28IF. Или Linda McCartney Weeps (Линда Маккартни плаче). И най-вече 28IF, което демиурзите ще преведат като “той щеше да стане на 28 г., ако…”. Маккартни, който тъкмо се е оженил за Линда, е на 27 г. по това време. Няма проблем!Хиндуизмът смята рождената дата за първата годишнина на човека. Полицейският ван, най-сетне, представлява властта, която е съучастник в измамата.
“Това беше лудост, но супер реклама за “Аби Роуд”, ще обясни по-късно Джон Ленън. Пол, от своя страна, се връща на мястото през 1993 г., пресичайки улицата със старата си английска овчарка за корицата на своя албум Paul is Live. Този път той вече не пуши от доста време и носи обувки. Що се отнася до Пол Коул, той живял щастливо във Флорида със своите деца и внуци, които не могат да повярват, че техният дядо присъства на една от най-прочутите снимки на ХХ век.
"Фигаро", превод от френски: Галя Дачкова, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар