Понякога просто ти се иска да затвориш очи насред препълнения с работа офис и да се пренесеш на друго място.
Да спреш да играеш роли и да излезеш от черупката си. Стига сме слагали цветни хартии на черупките си. Отдолу зеят дупките.
Понякога просто ми се иска да изтрия думичката „трябва” и да сложа на нейно място „искам”. Все нещо „трябва” да правя и то все неща, които не са ми присърце. А кога ще дойде „искам”?
Искам ей така, насред нищото, да спра и да се усмихна. Да се усмихна на киселите физиономии, минаващи покрай мен, да се усмихна на бързо профучаващите коли, да се усмихна със сърцето си.
Понякога просто ти се иска да затвориш очи и да разсъблечеш всички опаковки. Иска ти се да останеш себе си - като гол охлюв без черупка.
Иска ти се да счупиш всички невидими окови, приковани като пирони с думичката „трябва” и да изкрещиш: искам, затова го правя.
И да, искам да затворя очи насред купа с работа и да се пренеса на някой самотен остров.
Искам 10 мин спокойствие и мисли само за себе си. Искам да съществувам, не трябва!
Искам хубави новини, искам да бъда щастлива.
Искам време за моето „искам”, не за общественото „трябва”. По-малко "трябва", повече щастие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар