Трябва ли да сме винаги "над нещата"?

Понякога ти се иска да дадеш отпор, при това както си трябва
 
Случвало ли ви се е някой да ви помете с критика, арогантно държание и тотално неуважение? Сигурна съм, че отговорът е да. 

Дали става въпрос за разногласия по даден въпрос, конфликт, лична неприязън или каквото и да е, резултатът от подобна случка винаги е един и същ - изхабени нерви, ярост и неприятен привкус, който може да вгорчи целия ви ден, а може би и седмица.

Интелигентните хора си повтарят максимата, че сблъскаш ли се с остро държание, трябва да останеш спокоен и да решиш въпроса, ако не с аргументи, поради отпор на отсрещната страна, то поне с вдигане на рамене и отписване на ситуацията като цяло. Абе, да си над нещата, както се казва.

Това обаче невинаги се получава. Дали заради това, че си честолюбив борец за справедливост, или просто раним човек, понякога имаш нужда и ти да дадеш отпор, при това както си трябва. И в това няма нищо лошо.

Като общество обаче сме свикнали да гледаме на "борците за справедливост" с насмешка. Да ги смятаме за слаби играчи, заради донкихотовските им принципи и възставане, когато правата им в чисто човешки аспект биват потъпкани.

Учат ни, че егото е опасен враг, несдържаността също. Затова се опитваме да възпитаваме у себе си невъзмутимост или поне да се престорим, че ни е все тая. Но трябва ли да толерираме същите неща у другите, да мълчим смирено и да вдигаме рамене, когато някой реши да упражни жесток морален натиск върху нас с непремереното си държание?

Според мен отговорът е не, а именно, защото в чисто човешки план всеки заслужава да бъде третиран с уважение. При потъпкване на именно този човешки принцип, няма как адресатът на подобен акт да се окичи с ореола на правотата. Подобни закони властват в джунглата, при животните... Тук сме хора, при това постоянно натъртваме, че сме цивилизация.

Със сигурност знаете за какво става въпрос. Хората с неразбиране за това как се осъществява нормално общуване в социална среда са на всеки ъгъл - изнервената контрольорка с големи златни обици и трисантиметров маникюр, която не пропуска да ви изчете морал при всеки удобен случай; невъзпитаният съсед, който хули с псувни; колегата, който си мисли, че е безгрешният васал на офиса и хвърля остри критики по вас пред ръководството.

Не свеждайте глава пред неправдите. Няма защо да го правите, а и характерът на достойния човек не се калява по този начин. Ще му е трудно седмица, две, а може би и повече. Но за истинските неща трябва време.

Затова уважавайте най-напред себе си, имайте вяра и не отстъпвайте от принципите си, когато другите да се опитат да прехвърлят горчивината си на вас.

Мария Аладжова, Bulgaria ON AIR