Зима

Зима
Пролет

16 септември 2016 г.

Иво Драганов: Масовата продукция е поетика на насилието

"Комерсиалните телевизии се насочват към най-необразованата част от аудиторията."
 
"Съвременната аудиовизуална продукция поетизира насилието", каза доц. Иво Драганов - кинокритик, преподавател, медиен експерт. 

Той бе член на журито на 12-тоиздание на Световния фестивал на анимационния филм във Варна и по думите му на този форум е усетил, че младите автори комуникират помежду си много лаконично, сдържано, с някакви знаци и не обръщат толкова голямо внимание върху посланието, върху това, което искат всъщност да кажат, пише БТА.

- Това Ваше мнение само за анимационните филми ли е валидно?

- О, не, става дума за масова продукция, която изгражда така да се каже поетика на насилието. Че то дори един от най-популярните български сериали, който претендира, че е национален, е забранен до 16-годишна възраст. За какво става дума?! В него много талантливи актьори играят отрицателни роли. Ето това е поетиката на гангстеризма и на бандитизма.

- Има ли криза на идеи в съвременното киноизкуство?

- Тя е тотално, навсякъде. Кризата сведе до това, че комерсиалните телевизии се насочват към най-необразованата част от аудиторията. Преди време бяха изнесени страшни данни, че 500 000 души в нашата страна са тотално неграмотни, а близо милион са тези, които едва са докретали до 4 клас. Това е огромен социален проблем на държавата. Това са хора, които нищо не могат да работят, освен най-примитивна груба работа, но дори и тя вече е механизирана. А в аудиовизуалната среда те се интересуват главно от битово-телесната проблематика.

Новините вече са насочени към най-непросветената част от аудиторията. Тази маса, това голямо количество хора, диктува програмната политика на телевизиите. Това е прослойка, която гледа основно риалити. Тук не говорим за тези, които гледат турските сериали и хленчат над чужди дертове. Говорим за тези, които гледат само риалита - силно ограничени хора, поради което обаче се налагат масово ограничения и водещите не се занимават с анализи и коментари, а с клюки, таблоидни новини, скандални твърдения.

Наскоро в една от социалните мрежи видях, че млади хора са създали група за добри новини. И това много ме зарадва. В крайна сметка България не се изчерпва само с маргиналите, неспособните, бандитите. А като се показват непрекъснато те, хората остават с убеждението, че всички сме престъпници. Е, не сме! Около мен няма хора, които са корумпирани и крадат. Моите познати честно и почтено си вадят хляба, съществуват и са намерили смисъла на живота си.

- Къде останаха документалните и научно-популярните български филми?

- Научнопопулярното кино загина, за което лично мен много ме боли. И това стана още по времето на художествените комисии, които разпределяха парите за т. нар. късометражно кино. Там се приемаше, че документалните проблеми са по-важни и научнопулярното кино беше буквално съсипано. Иначе, според мен, документалното кино в най-добрия му вид е историята на българския народ. Мога да откроя режисьори като Атанас Киряков, Явор Бобев. Точно документалното кино показа, че българите първи сме имали много продължително съпротивително движение по времето на комунизма. Това официалната история не го каза - т. е. ние сме мухльовците на Европа, послушните овце на Сталин и на СССР. Ами не е вярно това. България е много разнолика и разностранна. И аз лично обвинявам телевизиите в това, че не представят всички мнения в обществото.

В документалното кино имаме прекрасни филми, но наред с това се раздават пари и за филми за по-незначителни в обществен план личности. Документалното ни кино беше поело път да възстанови истинската ни история и то, много важно, чрез семейните предания. Защото обикновено се казва - за тези случаи няма документи. Какви документи?! Хиляди са избити без съд и присъда, какви документи?! Но семейството, родът, помни.

- Явно оценката Ви за аудиовизуалната среда у нас е доста негативна?
- А каква да е? Особено като се имат предвид маркетинговият интерес на комерсиалните телевизии и ниското ниво на част от народа. За съжаление са много малко предаванията например като "Библиотеката" или "Денят започва с култура". Браво на БНТ, че имат куража да показват предавания, които не обиждат хората като мен. В същото време наблюдаваме масово заливане на екраните с нещо, което аз наричам лесносмилаем информационен фураж. Изглежда хората го обичат, но не знаят какви непоправими щети нанася върху младото поколение. Децата израстват с картинки. А да разгледаш една картина не се изисква усилие.

Усилие се изисква, когато трябва да осмислиш един текст, да го интерпретираш и да го пресъздадеш. Това е абстрактното мислене. Има една американска психоложка, която ясно казва, че всички тези модерни придобивки - телевизия, компютри, телефони и т.н., забавят развитието на лявата половина на мозъка - т.е. абстрактното мислене. Аз съм преподавател - масово виждам деца, които не могат да говорят и то, защото са се отучили да мислят.

- Какъв е изходът?
- Не знам. Много съм мислил по тази тема. Може би нещата са в ръцете на родителите. Да не позволяват децата им поне до 5-годишна възраст да се докосват до телевизор, компютър, телефон. Което е изключително трудна задача. А всичко това води до масово опростачване, казано на български. Аз съм изследвал въздействието на риалити програмите - масово опростяване на хората и снижаване на техния езиков ресурс. Ето ти постмодернизъм - ще направим формите по-достъпни, само че това е низходяща спирала.

Технологиите нанесоха странични ефекти върху развитието на човечеството. И за съжаление у нас има много малко издадена литература, много малко дискусии и научни конференции по теми - че не се чете, че се остава на нивото на първичната информация. А смартфоните доведоха до това, че младите бъркат информацията със знания. Всички са недоволни от университетите. А те какво да направят, при положение, че студентите не могат да мислят?! Те просто цъкат на телефоните. Имам един колега, световноизвестен учен, който по време на лекция, докато говори за сателитни комуникации, един от студентите му се провиква: "Човече, нищо не разбирам от това, което говориш, човече". Е, няма какво да коментираме дълбочината на пропастта. И не знам как може да я запълним.

- Кога според Вас ще спре кражбата на информация между медиите?
- Никога! Това е част от неписаните правила на играта. А всички участват в нея доста охотно.


Няма коментари:

Публикуване на коментар