Отново няма изненада! Проблемът с българската кандидатура за шеф на ООН си е тук, в България.
Не са ни виновни нито във Вашингтон, нито в Брюксел, нито в Москва, още по-малко пък в Берлин или Анкара, а скaндалът, на който сме по неволя свидетели, е напълно в рамките на родната традиция. Защото на тази власт не й е първият.
В началото беше Румяна Желева. Спомняте ли си, че на 5 октомври 2009 г. Бойко Борисов издигна официално нейната кандидатура за еврокомисар. Която и тогава си беше тотален резил за България. Още по онова време обаче се зададе макрорамката на нещото, което Борисов самодоволно нарича „да се разберат началниците“. Между другото и след Желева се наложи смяна в движение и тя пак беше чрез Кристалина Георгиева и т.н.
Гадното в случая е, че за този тип „политическа“ традиция личностите са практически без значение. Ако за миг забравим биографиите на Ирина Бокова и Кристалина Георгиева, ще видим, че всъщност властта у нас обосновава действията си с бутафорни аргументи.
Всички сме свидетели как различните медийни лобита у нас се изживяват като говорители на великите сили и размахват интересите им под носа на Борисов или като бухалка, докато му пробутват морков. Не!!! Бойко Борисов не имитира първичността на своите притеснения – той наистина вярва в бутафорни бухалки и моркови! И после всички се учудват на нелепия финал в стил „да се разберат началниците".
Просто няма как от елементарното разбиране на международните отношения да се роди гениална със своята логика конструкция. Истината е, че подхранват с фантазии инстинктите му, докато го замерят с медийни материали, просто защото той не разбира от дисертации по темата.
И така скандалите си минават и заминават, а никой не се сеща да потърси смисъла в най-изтерзаната Бойко-Борисова фантазия – тази „да се разберат началниците“.
И като „се разберат“, какво? Ще се обадят на медиите на Прокопиев или медиите на Пеевски да обявят съглашението си ли? Смешно е даже да се коментира подобна хипотеза, камо ли да й се вярва.
Съвсем друга щеше да е ситуацията, ако просто така, за разнообразие, Бойко Борисов се беше стреснал за българските национални интереси. Тогава и на Бокова, и на Георгиева щеше да им се наложи да обяснят (ама не с думи прости) как се вписват в българските, а не в американски или руски планове за по-близкото настояще или по-далечно бъдеще. И понеже никой не ги пита, на тях не им се налага да говорят каквото и да било за България.
Звучи тъжно, но фактът, че властта в София ежедневно я „страхуват“ с Вашингтон, Москва, Берлин, Анкара или Брюксел, е показателен, че и за Борисов, и за бутафорните бухалки интересите на България са излишна подробност.
От друга страна пък, както казва народът, всяко зло може и да е за добро!
Излиза, че провалът на Бокова или Георгиева за шеф на ООН ще е провал на Вашингтон или Москва, а не на България. А ако потърсите Борисов, ще го намерите (ако не се е снишил прекалено ниско) да хрупа морков!
Няма коментари:
Публикуване на коментар