Преди повече от година новият ректор на Стопанската академия "Д. А. Ценов" в Свищов не можеше да влезе в заключения си кабинет, защото предшественикът му Величко Адамов отказваше да пусне контрола върху управлението на висшето училище.
Учебното заведение беше станало известено не с академична дейност, а със съмнения за злоупотреба с власт, законови нарушения и близост до хора със спорна репутация.
Днес в университетските среди сравняват кризата в Медицинския университет - София, със случилото се в свищовската академия. Макар и с известни разлики, двата случая ясно показват проблемните симптоми в управлението на държавните висши училища, които могат да доведат до пълна липса на контрол от страна на институциите, неспазване на правилата и чувство за безнаказаност.
Ключова роля за тези симптоми играе удобната защита на академичната свобода, гарантирана на университетите по закон. Но докато държавата с право не може да се меси в преподаването, научните изследвания и всички други академични решения на ректорските ръководства, въпросът с финансовата част не стои така. Поради простата причина, че университетите се финансират и от държавна субсидия, идваща от данъкоплатците в България.
Изкривеното разбиране на автономията, тайната система за избор на ръководни органи във висшите училища и окопаването във вътрешноуниверситетски зависимости, подплатени със затваряне на очите от много институции, води до казуси като този в Стопанската академия и Медицинския университет.
От тях обаче страдат всички - качествените преподаватели, студентите, икономиката и държавата въобще.
Величко Адамов
Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар