Далеч сме от мисълта, че Петев го е направил само за пари.
В БФС дори си му беше идеално и като заплащане, от него никой не търсеше резултати, а няма и на каква база да му се търсят резултати. Никой от работодателите му не му е поставил конкретни цели, защото това би било само за пред хората. А хората са наясно, че в следващите години националният отбор няма как да постигне някакви резултати освен максимум трето място в квалификационна група.
А и Ивайло Петев не бе селекционер на България, него запалянковците не го приемаха като треньор на националните отбори по смисъла на този пост. В очите на обикновените хора той бе онзи, съблеченият на „Герена“, който се мъчи да прави нещо в националния отбор, като първо угоди на официалните си началници, после на неофициалните и накрая на себе си. Той периодично подмладяваше и заздравяваше. А едното нямаше как да върви с другото.
При един провал слагаше на масата подмяната на поколенията като изход, а след това – ще викам тези, които са в най-добра форма, независимо от това къде са родени, къде играят и как се казват. Оставете всичко това, Петев през цялото време бе тотално объркан, той не знаеше боли ли го, сърби ли го. Ти му викаш „качвай се“, той ти казва „не ми се слиза“. Така или иначе селекционерът не намери общ език нито със съблекалнята, нито с клетите запалянковци, които се бяха свили до две шепи народ.
Накрая на трибуните останаха само тези, които си убиват времето, като ходят в София на мачовете на "Лудогорец", за да люпят семки на въздух, и ходят на волейбол в „Арена Армеец“, за да се почувстват малко патриоти. Националният футболен отбор при Ивайло Петев не бе симпатичен и не успя да върне и пет процента от оттеглилата се публика. А самият селекционер в много малко моменти показа, че тази игра му е ясна, и се опита да направи от селектираните футболисти някакъв приличен отбор.
Тук е моментът да припомним, че Петев няма как да ходи с етикет „измислен треньор“, защото той постави основите на "Лудогорец" като спортно-техническо измерение на грандоманския проект. Той си събра отбора от нулата, той наложи стил на игра и след него всеки следващ развиваше тима. След това, за да предизвика интереса на Наско Сираков за "Левски", също не може да е случайно. И изобщо Петев, дори в Кипър, където бе на секунда от шампионската титла, показа, че в него има нещо футболно. А дали той е премерил риска да води огнен и рисков отбор като "Динамо" Загреб, ще видим скоро. Също и неписаното правило, че на такива места се получават много пари, въпросът обаче е в какъв период от време ще се получават.
Защо точно Петър Хубчев е следващият селекционер? Явно кандидатурата му е била обсъждана не от вчера. Преди това той се завъртя като кандидат да води Левски, а сега името му излезе като единствен вариант да е начело националния отбор. Нямаше дебати, нямаше спекулации, нямаше предположения кой член на Изпълкома е лобирал и имало ли е такива против. Каза се – Петър Хубчев ще е, и след часове обявиха назначението му. Човек би си помислил, че става въпрос за безалтернативно предложение, защото или другите не са достойни и дорасли за този пост, или пък са отказали на Боби Михайлов.
Разбира се, публиката няма как да стовари някакви очаквания от Петър Хубчев. Начело на футболния тим на България той ще заздрави дисциплината в отбора, поне в това го бива, и ще опита да обясни, че понеже поема поста в движение, не може да обещае нищо.
А всъщност при този футболен материал и този начин на ръководство на БФС няма кой да направи приличен национален отбор. Футболистите на 90 процента ще бъдат същите, а резултатите пак на 90 процента няма как да не бъдат такива като при Ивайло Петев. Е, при Хубчев няма как Япония да ни вкара 7 гола, което на първо четене е добра перспектива. И вероятно ще стартираме с приличен резултат срещу Франция.
Желю Станков, "Тема спорт"
Няма коментари:
Публикуване на коментар