Цена „Първа глътка въздух”

Колкото и цифри да се споменават, те са нещо реално и напълно в рамките на законността
 
Цена „първа глътка въздух”. 

Официално такава няма, но нов живот в България може да проплаче за 580 лева, колкото плаща Националната здравноосигурителна каса по клинична пътека „раждане”. Бебето обаче може да проплаче и за 15 000 лева, колкото е калкулирала заедно с всички екстри някоя частна болница. Изборът остава за бъдещите родителите и е според техните възможности.

Има и по-приемлива тарифа – 900 лева в държавна многопрофилна болница с избран от бременната екип, или пък 1500 лева, ако тя иска бебето й да бъде изродено от професор.

Колкото и цифри да се споменават, те са нещо реално и напълно в рамките на законността – едните се събират по смисъла на Наредбата за достъп до медицинска помощ, други по смисъла на Закона за здравното осигуряване и Националния рамков договор.

Дали една жена ще предпочете да роди на частно или ще отиде в държавно или общинско лечебно заведение, и трите типа са търговски дружества по смисъла на Търговския закон, ръководят се от механизмите на пазарната икономика, могат да формират печалби, но могат да изпаднат и във фалити. Дали ще оцелеят или не е въпрос на добър мениджмънт. Разбира се, в рамките на закона.

Но не в закона е заровено кучето, когато нещата опрат до раждане и плащане. И макар да е закопано дълбоко и на твърде тъмно място, оттам смърди. Да се говори тук за безплатно майчинско и детско здравеопазване е не само тежък социализъм, но е и твърде наивно. Проблемът е, че някои болници си позволяват да калкулират „ВИП-услуги” като например постоянен медицински пост при родилката. Непрекъснатото наблюдение от лекар или акушерка е задължително по смисъла на добрата медицинска практика. Така е по света, така трябва да е и у нас. Между друтото, във всяка страна по света за акушеро-гинекологичните услуги стриктно се спазва правило – безплатното, но и безопасно раждане, както и грижа за майката и детето, да бъдат осигурени независимо дали в общинска, в църковна или в друга благотворителна болница.

Всички останали плащат или доплащат, но по регулирани тарифи и ясно разписани етични правила за персонала - от лекаря до санитарката.

У нас такива правила няма. Близо седемнадесет години откакто в нашата страна имаме реална, макар и недофинансирана здравноосигурителна система, приватизирани болници и построени нови частни, Научното дружество по акушерство и гинекология не си даде труд да изготви етичен кодекс на съсловието, който да бъде гласуван на подходящ форум.

Действително такъв документ би бил твърде спорен и трудно приемлив за всички, заети в АГ-то, защото е известно, че при раждането на дете човек най-щедро развързва кесията. Това обаче не означава, че въпросното дружество трябва да дезертира от проблема. Напротив, щом има претенции да следи за решаването на проблемите и да създава правилата, би трябвало да се ръководи от етичните правила в професията.

Впрочем, да сте чували позиция на това дружество по някакъв проблем в последните години? Едва ли. Ето удобен случай активистите му да заявят, че са и професионалисти с ясни обществени позиции.

 Силвия Николова, "Монитор"