Увлечени от живописните лични особености на Тръмп и Хилари, коментатори по света и у нас забравиха, че личностите им не са тяхната сила.
Напротив – те са тяхната слабост. В големия дебат онзи ден битката беше между две политически каузи, които биха предпочели някой друг да ги представлява.
И Тръмп, и Хилари са най-неподходящите бойци за своите партии, защото те крият повече скелети в гардероба, отколкото бабите в “Арсеник и стари дантели” крият в мазето. Гледали ли сте този филм? Класика. Тръмп ми напомня брата на главния герой, който изскача от стаята си и хуква по стълбите, крещейки “Атака!”. Той горкият се изживява като Теодор Рузвелт, когато превзема хълма Сан Хуан в Куба.
Защо републиканците излъчиха инфантилния Тръмп? Много просто. В момента тяхната неоконсервативна догма се разпада. Никой умен човек не обича да руши илюзиите и затова тази роля винаги се дава на някой хахо.
Тъкмо детето се провиква “царят е гол!” в едноименната приказка, а не някой мъдрец.
Сега Тръмп е застанал сред отломките на американския неоконсерватизъм и се чуди как да ги подреди, как да съчетае несъчетаемото. Той хем е супербогат плутократ, хем е работнически герой, който се жертва за белокожите зидаро-мазачи, дървосекачи, водопроводчици и кравари.
Белият бачкер е във възторг, че Тръмп ще прекрати договорите за свободна търговия, за да му върне добре платените работни места. Харесва им и това, че ще пусне резето пред имигрантите. Но той едва ли е във възторг, че техният оранжев герой ще намали радикално данъците за богатите. Който успее да раздуха това противоречие, той може да разпилее Тръмп във всеки дебат.
Опонентите на Тръмп за републиканската номинация се напъваха да докажат, че той не е истински десен консерватор. И точно това му вля сила, помогна му да стане герой на работниците. Хилари стори точно обратното – показа, че Тръмп е десен и затова само гледа как да измами работника.
Докато Тръмп се мотае в развалините на неоконсервативната идеология, Хилари се настани комфортно в къщата, която социалистът Сандърс изгради. Това не е никакво радикално олевяване на Америка, а старият “Нов курс”, на Франклин Рузвелт, който управляваше страната от 1933 г. до края на 70-те и донякъде оцелява до ден днешен. Идеите са точно същите, просто Сандърс пръв се осмели да ги нарече “социализъм”.
Стъпила върху тази добре позната лява платформа, Хилари още в началото на дебата ситуира Тръмп като чужд човек на работническата класа: “Както знаете, Доналд имаше много късмет в живота. Той започна бизнеса си с 14 милиона заем от баща си и наистина вярва, че колкото повече помагате на богаташите, толкова по-добре за вас...”
Едно на нула. Както казах, Тръмп е любим герой на “червените вратове”, т. е. неразглезените с прекалено образование бели работници. Хилари обаче им напомни, че Тръмп не им е брат по кръв: “Планът на Доналд е пак икономика на просмукването. Фактически това би било най-екстремната версия, най-големите данъчни облекчения за горните 10 процента от хората в тази страна, за които някога сме чували.”
Както е известно, “икономиката на просмукването” (trickle-down economy) е теорията, че когато всички пари отиват в богатите хора, оттам те се просмукват надолу към средните и бедните, докато настъпи всеобщо благоденствие и хармония. След краха през 2008 г. в САЩ вече никой не вярва в тази приказка.
Тук ние вярваме, че САЩ са флагманът на капитализма. Обаче след 40 години “неоконсервативната революция”, американската данъчна система и до днес е направо социалистическа в сравнение с България. Данъкът върху доходите е силно прогресивен, като горната ставка е почти 40 на сто. Корпоративният е 35 на сто. Но Клинтън предлага да добави още 4 на сто данък за доходите над 5 милиона годишно.
Неотдавна тя обеща да вдигне радикално прогресията при данъка върху наследствата. За богатства над 500 милиона ставката ще стигне 65 на сто, за по-скромните мултимилионери – между 45 и 55 на сто. В България в момента е 0 на сто. Кой е истинският капиталист?
Това е принципен въпрос, защото с всяко поколение делът на рентиерите расте и се стига до момент, когато рентата изпива жизнените сокове на икономиката, спира развитието и постепенно връща феодализма. За повече подробности – четете “Капиталът за 21 век” от Томас Пикети. Това е най-влиятелната книга на новия век засега. И самият факт, че още не е преведена на български, показва колко сме дяснозадръстени.
Според Клинтън нейният данъчен план ще увеличи приходите в бюджета с 1,9 трилиона долара за десетилетие, с което ще може да се помогне на семействата, студентите и така нататък. Чист комунизъм. И обратното, Тръмп смята да махне изобщо данъка върху наследствата като у нас, да намали горната ставка на подоходния данък до 33 процента и радикално да ореже корпоративния данък до 15 на сто. Според сметките на експертите това би увеличило доходите на най-богатия 1 процент от населението с някъде между 10 и 16 процента.
“Аз ще намаля данъците с много, а ти ще увеличиш данъците с много. И това е всичко!” – атакува Тръмп самодоволно.
Но Клинтън не го остави дълго да триумфира: “...Но когато гледам какво предлагаш, получава се така наречената “вратичка на Тръмп”, защото е изгодна за теб и за твоя бизнес... 4 милиарда данъчни изгоди за теб и за твоето семейство...”
Втори гол! Тук червеновратият бачкер започва да вдява колко е наивен - този милиардер май гледа да ме извози! И Клинтън продължи да човърка, вече на тема данъчна декларация: „Трябва да се запитате защо той не иска да си обяви данъчната декларация? Първо, може би защото май не е толкова богат, колкото твърди. Второ, защото не е такъв благотворител, на какъвто се прави... Или може бе не желае американците да узнаят, че той не плаща никакви федерални подоходни данъци!”
“Това означава, че съм умен” – подметна Тръмп не дотам умно. И Хилари продължи да го върти на шиш: “Ако той не плаща нищо, това значи нищо за войниците, нищо за ветераните, нищо за училищата и здравеопазването... И аз нямам причини да вярвам, че някога ще открие данъчната си декларация, защото има нещо, което крие.”
Точно тук Тръмп постъпи като бика, който сам се нанизва на тореадорската шпага: “Аз смятам, че те (парите от данъците) ще бъдат профукани...” С което на практика призна, че не плаща данъци. Поне така излиза. От тук нататък каузата му беше пердута.
“...Срещала съм много хора, които са били измамени от теб и твоя бизнес, Доналд – продължи да го мъчи Хилари. - Срещала съм миячи на чинии, бояджии, архитекти, стъклари... на които ти си отказал да платиш, след като са свършили работата, която си им възложил. В публиката има един архитект, който е проектирал един от твоите клубове в едно от твоите голф игрища. Прекрасно съоръжение. Веднага започва да работи. И ти не си му платил каквото е трябвало...”
“Може би не си е свършил добре работата и аз не съм бил доволен.” – прекъсна я суицидно Тръмп. На този етап той вече не знаеше къде се намира. Така Хилари победи на дебата. Но всъщност не тя, а непобедимата логика на левите идеи свърши цялата работа. А Хилари просто преразказа идеите на Бърни Сандърс, като и остави капиталиста плутократ сам да си сложи примката.
Да се надяваме, че следващия път Тръмп ще се представи по-добре, ако наистина това му е целта.
Валери Найденов, "168 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар