Евтиното брашно и скъпите трици

Чудно нещо сме ние, българите. Готови сме да се охарчим до последната стотинка за нещо, което се смята за модерно или пък се рекламира като цяр за всяка болежка.
 
В същото време не се наемаме да ползваме евтини неща, които биха ни спестили маса пари, разправии и здравословни проблеми.

Точно по тази схема се развива и казусът с употребата на антибиотици.

Когато през 1928 г. Александър Флеминг открива пеницилина, едва ли може да си представи, че неговото откритие ще стане №1 в лечението на повечето от най-страшните заболявания на планетата и ще спаси милиони човешки животи, но същевременно ще подкопае здравето и на милиони хора по света. 

Причината за второто е безконтролната употреба на антибиотиците. Впрочем, самото понятие, дадено през 1942 г. от американския учен Селман Ваксман, в превод от гръцки означава „срещу живота”. Т.е. макар и извлечени от микроорганизми, те пречат на растежа на други микроорганизми. В това е тяхната полза за човечеството. 

Затова и антибиотиците са основно средство за туширане на вътрешноболничните инфекции, от които по данни на Световната здравна организация в света страдат 16 млн. души. У нас върешноболничните инфекции също се потискат с тези силни лекарства – влизаш в болница, оперират те от цирей, да речем, но щеш не щеш, вливат ти антибиотик, за да не се върнеш след десетина дни с инфекция. 

Още по-тежък е проблемът в педиатрията, особено тази в доболничната помощ. Там антибиотици се изписват за всяко кихане, при това без да се направи предварително антибиотикограма на детето. Като се има предвид това, пределно ясно е защо се стига до резистентност, колкото и нашите здравни власти да се хвалят, че у нас тя е сведена до 10%. Като прибавим и майките всезнайковци, които лекуват децата си по Интернет, както и услужливите аптекари, които продават каквото им поискат без рецепта, не е изненадващо, че всеки пети млад човек страда от някакъв тип алергия или лекарствена непоносимост.

Действително да се правят проби преди всяко предписване на силния медикамент е и скъпо, но далече по-скъпи са самите медикаменти. В същото време не бива да забравяме за риска за организма, особено за детския, но и за финансовия ресурс, който ще похарчи НЗОК след години за лечението му.

Време е да се тегли чертата под тази сметка и да се отбележи какво точно ще спечели държавата, ако Националният институт по заразни и паразитни болести получи адекватно финансиране за повече научно-изследователска работа, която да обхване и адекватната употреба на антибиотичните средства. 

Защото е пределно ясно, че без точна статистика и развитие на науката няма разрешение на нито един проблем в ежедневието ни.

Силвия Николова, "Монитор"