Лято

Лято

29 ноември 2016 г.

Изгонете хулиганите, оставете запалянковците

България била единствената страна в Европа, в която полиция пазела футболните мачове. Затова въвеждали т.нар. стюардинг.

Дано да даде резултат. 

Идеята била, че така ще има по-малко агресия. Униформените ядосвали футболните хулигани. Хулигани, подчертавам, а не запалянковци. 

Запалянковците се ядосват на съдията и споменават майките на съперниковия отбор, но не налитат да бият полицаите. Не чупят и стадионите. Не ходят дрогирани. Не разбиват и колите извън стадиона. Не се налага и да бъдат съпровождани от кордони с полицаи до метрото. Запалянковците не са проблем. 

Проблем са хулиганите. Но не хулиганите, определени от Наказателния кодекс за такива, а онези, леко комплексираните, които си правят татуировка на някой национален герой, звездата на Давид, пречупен кръст и Че Гевара. И казват – аз съм футболен хулиган. 

На същите тези снимките им във Фейсбук са със скрити лица. Те са много активни във форумите. Аргументират се с копирани фрази, които повтарят и потретват под всеки пост. Те не милеят за отбора. Те просто мразят останалите. За тях футболът не е важен. Не е важен и никой спорт. Важно е да се припознават като хулигани, които мразят закона, мразят и органите на реда, мразят и дори стюардите. Те мразят всичко. И искат да чупят и бият. Не да гледат спорт, не да се вълнуват от победата или загубата. 

Тях и стюардите няма да ги усмирят. Но най-вероятно ще могат да ги изхвърлят от стадиона. Дано да имат такива правомощия. И да не допускат никога да стъпят отново там. Че да си останат само зад клавиатурите, където да „хейтват“ различните. Поне няма да ги нараняват физически и няма да развалят удоволствието на нормалните запалянковци, които просто отиват да попсуват на терена и да отпуснат напрежението си. 

Тях няма да ги вълнува дали ще има стюарди или полицаи. Ще ги вълнува да изпият няколко бирички, да се навикат, а после да обсъждат мача. Няма да ги е страх от полицаите или от частната охрана. Ще треперят само за резултата. 

И при положение че сме единствената страна в Европа, която не ползва стюардинга, то значи сме или много изостанали, или много напреднали. Все нещо ме дърпа към първото. Защото не можем да се похвалим с много положителни примери, които останалите страни да ги копират от нас. 

Та щом ще прилагаме европейските методи, може пък и да станем европейци. Малко ще е трудно, но може и да не е невъзможно. Особено ако изгоним хулиганите от стадиона и оставим запалянковците. Най-страшното, което могат да направят, е да люпят неприлично голямо количество семки и най-много да си разменят по някой шамар помежду си. Но едва ли ще се стигне до масови мелета. 

Сигурно много хора ще се възпротивят, че, видиш ли, някой ги ограничава. Ограничава ги да харесват и да ходят на терена за каузата, за идеята, за отбора. 

Но ако каузата, идеята и отборът е да чупиш, палиш, да се биеш и да се дрогираш, то... да ви имам каузата, идеята и отбора (без значение от цвета на екипите).

Боян Димитров, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар