Нещо подобно на нищо подобно

Общо взето, при нас всичко е „нещо подобно“ на друго, но не и на това, което трябва...
 
Истинското било невидимо за очите. Най-вероятно е така. Защото ние или сме слепи, или си затваряме очите за истинското. 

И не защото не искаме да го видим, а защото не можем. Взираме се. Примижаваме. Слагаме очила. Но не можем. Поради простата причина, че при нас няма нищо истинско или поне такова, което на параметри да отговаря на него. 

Доста тривиално е да говорим за отношения, политики, обещания, чувства или очаквания. Говорим за продукти. Хляб, кекс, козунак, пилешко месо или гориво. Всичко ни е фалшиво. Продават ни го за истинско. Плащаме си го като нещо бутиково, а получаваме шир потреба. 

Ама ние сме си свикнали. Харесваме си суджука по БДС, в което има всичко друго, ама не и месо. Хвърлиха ни прах в очите с някакви стандарти, колкото да вдигнат цената на продуктите. С голяма част от саламите е по-лесно да си избършеш задните части, защото е по-подходящ за това, отколкото за ядене. 

Да не говорим за пилешкото месо. Било охладено, натурално, а пилетата живели щастливо. Щастливо са живели по две седмици, докато са ги тъпкали с хормони, антибиотици и препарати, на които дори представителите на Третия райх биха им завидели. Те са били щастливи, че са умрели, за да се озоват във фурната ни. Поне да заситят някого, дори под угрозата на домакинята да й поникнат мустаци след по-честа употреба на пилешко. 

Та и пилето, нафтата и пилците, каквито сме ние, сме си все фалшиви. За това си заслужаваме фалшивите продукти. А и това е част от икономиката ни. Разни провинциални „професори“ бълват нещо подобно на нафта, ние го сипваме в нещо подобно на коли, които караме с нещо подобно на книжки, а като ни се развалят, ги караме на нещо подобно като майстори. 

Общо взето, при нас всичко е „нещо подобно“ на друго, но не и на това, което трябва. Затова и ние сме нещо подобно на нация, хора, народ, потребители, работници. Ние сме нещо подобно на нищо подобно. Ние сме уникати. 

Плащаме най-много пари за най-лошите стоки, най-много се оплакваме, все сме недоволни, но не правим нищо по въпроса. Ядем салама, поемаме го, радваме му се. Тъпчем се. Но не сме сити. Наливаме си скъпото гориво, което дори понякога е менте, и смятаме, че сме по-успели, когато караме трошките си, отколкото хората, които се возят в метрото. 

Ама и колите са ни коли, колкото и горивото ни е гориво. Колкото и саламът ни е салам. Колкото и ние сме хора. Колкото и пилето е от пилешко. Колкото и се смятаме за нещо подобно на истинското, а същност като нас няма нищо подобно. 

Потребители на фалшиво, които претендират, че са истински, докато се губят във фалша на реалността, която е всичко друго, но не и отговаряща на реалното.

Боян Димитров, "Монитор"