Това разясни конституционният съдия от 2006 до 2016 г. Пламен Киров.
"Когато след 22 януари 2017 г. новият президент встъпи в длъжност, той ще разпусне Народното събрание. Ще трябва да насрочи и предсрочни парламентарни избори, като срокът за това по чл. 64 от конституцията е два месеца", обясни Киров пред "Монитор".
Според него президентът би могъл да се забави няколко дни с обявяването на датата, но не повече, което означава, че изборите следва да бъдат в края на март догодина.
Дотогава новият президент може да остави да действа същият състав на служебното правителство, назначен от предшественика му, може да промени част от министрите, а може и да смени целия Министерски съвет.
Киров разясни и цялата процедура, която следва след като Бойко Борисов подаде официално оставката си. Министър-председателят обяви, че ще направи това в първия работен ден на парламента, който е вторник.
"При подадена оставка от министър-председателя Народното събрание първо трябва да я гласува", каза той.
Според него обаче това ще е само формално решение при изразена вече воля от правителството.
Оттам-нататък започва процедурата по чл. 99 на конституцията с опит да се формира нов парламентарен кабинет – т.нар. въртележка. При нея президентът провежда консултации с парламентарните групи, прави първи опит за съставяне на правителство, като предоставя проучвателен мандат на най-голямата по численост група.
Ако той бъде върнат, се дава на втората по численост, а след това на някоя друга по негова преценка. Ако и трите опита завършат без успех, тогава президентът в общия случай трябва да разпусне парламента, да насрочи в двумесечен срок нови парламентарни избори и да назначи служебно правителство.
Но ал. 7 на чл. 99 от конституцията прави едно изключение от това правило – когато остават по-малко от три месеца до края на мандата на действащия президент, той не може да разпусне Народното събрание.
Точно в такава хипотеза сме и в момента, тъй като мандатът на сегашния държавен глава изтича на 22 януари. Така влизаме в изключение от правилото, че служебно правителство не може да съжителства с парламент.
Народното събрание ще продължи да действа, като ще имаме и назначено от президента служебно правителство. Неговите правомощия при действащо НС са точно такива, каквито са и на редовното – може да внася законопроекти и да изтегля внесени такива, подлежи и на парламентарен контрол.
Единственото нещо, което не може да направи парламентът по отношение на служения кабинет, е да му гласува вот на недоверие. Това означава, че теоретично служебното правителство може да внесе и нов държавен бюджет за следващата година, но за мен това е нереалистично да се случи.
Служебният кабинет може също така да изтегли внесения вече от правителството на Бойко Борисов бюджет, да нанесе корекции и да го внесе наново. Няма пречка за това, но пак казвам – нереалистично е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар