Зима

Зима
Пролет

31 декември 2016 г.

Ще почакаме за стабилност

Предсрочните избори са събитието, което ще "нарисува" политическата физиономия на България през 2017 г.
 
Те ще са третите по рода си в рамките само на пет години и липсва каквато и да било гаранция, че няма да ги последват и други преди изтичането на редовния мандат през 2021 г. Има достатъчно фактори, водещи прогнозите в тази посока.

В немалка степен бъдещата конфигурация ще се определи в оставащите около две работни седмици на отиващия си парламент, който се очаква да бъде разпуснат от новия президент Румен Радев, след като встъпи в длъжност на 22 януари. Ден преди депутатите да излязат в коледна ваканция, от шоуто на Слави Трифонов по бTV, превърнало се в реален политически играч, внесоха разчертаните граници на 240 едномандатни района, от които народните представители да се избират според подкрепеното в референдума предложение за мажоритарна система в два тура с абсолютно мнозинство.

Шансовете за въвеждането й още на предсрочните избори са неясни, но определено не трябва да бъдат изключвани. И ако това се случи, подкрепилите я партии на практика ще разкрият участието си в новата и очевидно задкулисно скроена политическа схема. ГЕРБ, БСП и ДПС управляват в различни конфигурации през последните години, минали под знака на нарастваща нестабилност.

Няма как влизането на политически неясни играчи с достатъчно финансов ресурс да си осигурят победата по места да обърне тенденцията, а просто ще я задълбочи. Ако сегашните ни проблеми са заради липса на воля за реформите, които да модернизират институциите и средата за бизнес по все още консенсусния европейски модел, такова развитие може да ни запрати в други геополитически измерения.

Ако действащата избирателна система все пак не бъде променена, което е и по-възможният вариант, изборите ще донесат "още от същото" с възможни размествания в периферията. Следвайки тенденциите от президентския вот, не е изключено ГЕРБ и БСП да се окажат с изравнени сили при продължаваща консолидация вляво. След съобщението, че Първанов, Калфин и Румен Петков ще напуснат АБВ, простичкият отговор какво остава в тази партия след тях е: БСП.

Сериозна е вероятността т.нар. патриоти да разбият балансьорския монопол на ДПС и да се окажат удобен за победителя коалиционен партньор. Това, разбира се, не означава, че партията на Доган ще изгуби влиянието си върху управление, затвърждаващо статуквото - политическите и икономическите лостове, с които разполага, са достатъчни и без да участва в правителство. Сговорчивост може да се очаква и от формацията на Веселин Марешки, в случай че успее да запази инерцията от четвъртото място в президентския вот.

Изненада може да дойде от новата партия "Да, България" с лидер бившият правосъден министър Христо Иванов. Ако за времето до изборите около нея се консолидират формациите, заявили се срещу корупционния модел на управлението, в следващия парламент може да има реален антисистемен играч. Малко е вероятно при такова развитие сегашният остатъчен Реформаторски блок да се запази, а как партиите в него ще участват на изборите изглежда неособено интересен въпрос.

ГЕРБ едва ли е в състояние да поднесе изненада. За Борисов, както изглежда, е важно да не застъпва мандатите си, които преждевременно прекратява. Управлението на БСП между тях му дава ключовото за политическата му кариера основание да обяснява неуспехите на собственото си управление с "предишните". В този смисъл можем да очакваме повторение в някакъв вид на цикъла от 2013 г., което означава всичко друго, но не и стабилност.

И накрая - можем спокойно да си представим, че изгрялата през тази година политическа звезда на главния прокурор Цацаров догодина ще заблести още по-силно.


 Capital.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар