Зима

Зима
Пролет

17 декември 2016 г.

Дичо: Музиката в момента е един бозаджийски казан, в който всички са диджеи

"Пуснете му на един народ чалга, разврат и простотия и той ще загине!"

Дичо Христов е роден през 1973 г. в София.

Първата му група се казва „Атака“, но става известен с „Rag Dolls“.

Най-голямата си слава като фронтмен обаче постига с D2, с които са заедно години наред.

След това твори сам, а от известно време си има банда, с която ще издаде албума „Дух“ през януари. Освен това се снима и като злодея Ангел в нов български филм.

Това, което малцина знаят, е, че е кръстен на дядо си Дичо, а името е прабългарско, идва от Кавказието и означава "малкият човек, който постигна големи неща". „Звучи като на галено, често ми се случва да ме пишат Димитър“, смее се по този повод той.

У дома го радват две красавици – Карина и дъщеря им Ариел.


- Дичо, как намираш българската музика тук и сега?

- Иска ми се да има повече рокендрол и по-малко компютри. Да записват само тези, които могат. Но общо взето в съвременния свят без компютри няма как.

Няма как да говоря, за съжаление, че е в разцвет. Песните, които ги слушам по радиото, не мога да повярвам, че някой ги пуска. Има разни за дупарата и други такива, дето ми става лошо, защото и аз имам дете. Навсякъде ги има тези работи - и в Америка, и там има Ники Минаж и не знам си коя друга, дето се появила гола. Явно, че трябва да копираме.

- Тоест, световната музика като цяло не е в добро здравословно състояние?

- Леко е катастрофирала. Излизат и хубави неща, на „Металика“, както и на нови банди. И Дичо сега ще изкара албум, така че нещата не са напълно загубени. Но наистина младото поколение си иска своите голотии и щуротии.

- Защо според теб?

- Отдавна е така. Разрешавайки вкъщи да има по 20 канала порно, 8 чалга телевизии и какво може да стане освен един народ да загине?! Това го пише и в дебелите книги. Пуснете му на един народ чалга, разврат и простотия и той ще загине! И това го искат черните сили, но има добри сили, които ще се противопоставят. Битката е вечна между доброто и злото. Ето, идва Рождество Христово и Исус Христос се е пожертвал заради нас и е победил, възкръсвайки. Направил го е, за да спрем с жертвоприношенията и да се замислим за закона и да го спазваме, да живеем добре.

- Но защо се случват рядко хубави български песни, композитори ли липсват?

- В световен аспект от 10 години не се пишат такива златни песни като едно време. В момента всичко е един бозаджийски казан, в който всички са диджеи и всеки нещо върти, суче, кой знае, кой не знае... Един голям гювеч се създаде. И тези новите музики, нали го чувам, един чалга ритъм отдолу, отгоре слагат звуци от електронните игри, понеже за децата вече това е всичко. Всички работят в един бийт, ето, ще ти го изтананикам. Друго не чувам. Добре, че пичът Стораро, пя на английски, че нашите забравиха да пеят вече на езика на Шекспир. Виж човекът колко хубаво пее на английски.

- Разкажи за филма „Беси“, как ти се случи?

- Той е приключенско-исторически и понеже обичам историята и радея за българското и България, не съм отишъл на топло да си ловя рибата. Режисьорът Георги Врабчев ме хареса да играя, защото се заговорихме за траките. Много съм ходил да гледам гробници, всякакви паметници. Бях отишъл да му покажа парчето „Дух“, което да влезе в саундтрака, а ме покани за роля. Така изиграх Ангел. Той ми каза, че ще трябва да съм лош и да убивам, което мен малко ме вцепени, че трябва да го правя. В моето мислене нещата от живота не се свеждат в стреляне и убиване. Но в киното има и отрицателни герои и аз се превърнах в този екшънмен.

Ангел е дясна ръка на шефа, върши всичко, което му нареди. Намирам артефакти, хора, аз съм машата в неговите ръце.

Оставам жив до края. Не съм много променен като визия, но в някои моменти съм с бомбе. В някои сцени съм в спортно-елегантен стил, малко като конте.

- На какъв етап е филмът?

- Засега ще бъде прожектирана една част от него догодина, която ще се превърне в игрален филм, но има готовност и за сериал.

- На снимките на клипа „Дух“ си бил с бастун, защо?

- Стъпих накриво и разкъсах ахилесовото сухожилие, а трябваше да снимаме на другия ден в пещерата Лепница. Сложиха ми инжекция хиалуронова киселина и потеглих за терен там. Пещерата е една от най-дългите, а и с травмата на крака ми беше трудно да вляза. Снимките бяха в Източните Родопи, Батак, Ракитово, Цигов чарк. Един човек от Ракитово на име Тодор, който играе във филма ролята на горски, стопанисва погребална агенция. Като ме видя как се мъча, веднага донесе един бастун. Той има и фабрика за бастуни и кръстове. Не го е взел от там, откъдето може да си помислите.

- Как се справи с ролята на гадняра?

- Общо взето, не бях убивал хора до този момент. Имам 4-5 жертви с пистолет. Още ме боли ръката, имам мазол на пръста от натискане на оръжие, което никак не е приятно да държиш. Още в началото, когато ми казаха, че ще убивам, не ми стана приятно, защото това е обратно на моето светоусещане.

- Идва един от най-светлите дни, Рождество Христово, според теб забравя ли се това в полза на отрупаните маси и ненужния шопинг?

- Ами това да се събере семейството около отрупана маса е хубаво. Ние се събираме 20-30 човека и е много готино. Масата си е част от празника, както и под елхата да има много подаръци. По-хубав и семеен празник от Бъдни вечер няма. Аз не ям месо и съм се изчистил. Позволявам си сирене, яйца, но мляко не пия. На Бъдни вечер ям сърми и боб. На Коледа като видя прасе, излизам навън, защото не ми харесва тази история. Иначе на Бъдни вечер са постни манджи и това е моят празник.

- Какво за теб е Божие чудо?

- Откакто имам дете съм толкова щастлив. Това е най-голямото щастие. Всичко останало като пари или това, дето преди съм се радвал на разни музики, отстъпва. Детето е най-хубавото нещо.

- Ариел говори ли?

- Не спира да говори. Любимо занимание й е да рисува. Сега си пуска „Дух“ и танцува. Танцьорка ще е, няма да е певица. Чета й, разказвам приказки, свиря й на китарата, редим лего.

- Как те нарича?

- Дичо ми вика, Доди ми вика, защото чува, че нашите така ме наричат, но си ми казва тате.

- Тя за себе си и за приказката за Ариел знае ли?

- Не сме я занимавали, тя още няма косичка, как да й казваме, че е като Ариел? Иначе брои до 10, знае цветовете, напредничава е.

- За празниците с Карина разпределяте ли си кой какво да готви за празника?

- Аз правя баницата, Каринчето готви манджи.

- Спортуваш ли, преди караше сноуборд?

- Всеки ден го правя. Плувам, ходя на бокс и моите музиканти ги водя също понякога с мен на бокс. Правя си и процедури с мед, кафе, глезя се със спа процедури. Карам колело.

- Бяхте фенове с Карина на сноуборда.

- Нямам търпение за сноуборд, не издържам.




Интервю на Боряна Колчагова, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар