Наблюдаваме едно ослушване. Парламентът се ослушва да промени изборните правила, както поиска мнозинството от народа на референдум.
Да, формално референдумът не е задължителен, но всички знаем, че гласувалите за него са повечето българи, които живеят у нас, и наистина това е волята на народа. Знаят го и политиците като цяло.
И най-големите му критици трябва да признаят, че подавайки категорично оставка, Бойко Борисов показа, че е решителен пич и не е дошъл на власт само за да е на власт. Той предизвика ситуацията, показвайки че се вслушва в гласа на народа.
Въпросът е какво оттук нататък. Ако изборите на 2 април бъдат по старите изборни правила, както се очертава работата, т. нар. системни партии ГЕРБ, БСП и останките от десницата ще бъдат изхвърлени от невероятен протестен вот. Защото ослушването означава виновно неизпълнение на волята на суверена. И вината е колективна - ослушват се реформаторите, ослушва се БСП, ГЕРБ не прави излишни движения. Вчера, връщайки премиерския мандат Бойко Борисов успокои, че когато има желание за мажоритарните избирателни закони, ще се намери и време те да се приемат. Каквото и да означава това.
Ослушването на партиите обаче е крайно, крайно погрешно. Решението на референдума не е резултат от невежество или от популярността на Слави Трифонов. Не, то е знак, че суверенът (народът) се чувства ограбен, защото му е отнета власт, която му принадлежи. Властта да избира кой да го управлява е прехвърлена в група партийни тарикати, които редят листите. Прехвърлена и в ръцете на политически инженери, които даже и не се опитват да вземат властта, а да се преборят за щедрата субсидия - партията на “Хиподил” или многобройните инициативни комитети, които измъкват някакви левчета.
Парадоксът е, че тъй наречените системни партии всъщност имат интерес от мажоритарни избори.
При тях те ще получават стабилни мнозинства, без да се налага да влизат в миризливи и безпринципни коалиции. Да, вярно, ще трябва да подобрят кастинга и няма да се избират депутати като Ана Баракова или Свободка Стефанова, но какво от това.
В противен случай, ако изборите са по сегашните правила, ги чака зад ъгъла Веселин Марешки. Чакат ги други евтини популисти. Аз мисля, че Слави Трифонов няма да влезе лично в политиката, но зад неговата кауза има много енергия.
Каква изборна драма! - народните представители трябва да гласуват поправка, която ще подмени повечето от тях. Ако я гласуват, те ще станат “излишни вкупом”. (За по-младите ще припомня, че през 1989 г. с този библейски цитат Благовест Сендов призова за разпускане на последното живковско Народно събрание след падането на генералния секретар.)
Ако обаче не променят правилата, пак губят. Защото за мажоритарни избори ще се наложи да се търсят по-убедителни кандидати за народната любов. Тъй че всъщност Народното събрание е в ситуацията на Буридановото магаре, което, колебаейки се коя храна да избере, накрая умира от глад.
Българската политическа класа е във философски парадокс - дали да се самоубие с действие, или с бездействие. Нарича се Парадокс на дядото - ако един човек вземе машина на времето и убие дядо си, преди той да е срещнал бабата, той не би се родил изобщо, следователно е невъзможно изобщо да убие дядо си в миналото. Сега в парламента върви един такъв опит. Като бавят поправките, се опитват да убият дядото навреме, но всъщност убиват себе си. Мислят, че имат власт, но реално нямат нищо.
Какво да се прави? Да се погледне честно към истината и изборите да бъдат по нови правила, защото така искат избирателите. По-добре е това да стане сега и веднага, отколкото след неясната ситуация, която ще възникне при един протестен вот.
Най-добре е ГЕРБ и БСП да поемат отговорността за промяна на изборния закон и да го направят, защото те са най-заплашени от изпълзяването на извънсистемни играчи. Това е истинската заплаха, не преселниците.
Илюстрация на Буридановото магаре, което, колебаейки се коя храна да избере, накрая умира от глад
Борислав Зюмбюлев, "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар