В наши дни обаче тази ситуацията сякаш не е такава.
Свикнахме като че ли съвсем неволно да наричаме гимназия всяко училище, в които има прием след седми клас. Дори си кръщаваме някои учебни заведения неформално като гимназии. Такъв е примерът с елитното 73-то СОУ, което е известно още като Втора немска.
Опасявам се, че с новите правила за прием в гимназия тази дума може да загуби още повече от престижа си. Причината е в промените, според които състезателният бал ще се формира от точки, а не от оценки. И нещо повече, ако преди двойката на националните изпити след седми клас беше пречка за кандидатстване, то според новите правила не е така. Дори и да са изкарали двойка според сегашните критерии, седмокласниците пак ще имат шанс за влязат в т.нар. гимназия. Разбира се, тя няма да е елитна. Но все пак се отваря една врата, която досега беше затворена.
Отваря се и врата за професионалните гимназии, известни от миналото като техникуми. През последните години интересът към тях знаем, че доста спадна. Но според новите правила те ще имат правото да приемат и по-слабите ученици, по простата причина, че двойката изчезва и тя се заменя с точки, които сами по себе си не носят този негативен нюанс в оценяването.
Образователната ни система сякаш става все по-либерална. Изчезват минималните критерии за прием в гимназия, а в университетите като че ли отдавна не можем да говорим за онази конкуренция от минали времена. В крайна сметка – лошо няма. Нека всеки, който иска да учи, да има шанса да го направи. Силните пак ще си останат силни, в математическите и езикови гимназии пак ще влизат най-добрите ученици. Точки ли ще са, оценки ли ще са, който иска да учи, ще учи. Проблемът е как ще се справим с тези, които не искат да се образоват. Отваряме им вратите към „гимназиите“.
Това обаче са нещата на повърхността. Остава по-важният въпрос. Какво ще им даде на подрастващите тази гимназия? Ще излязат ли грамотни от нея, ще могат ли да се справят с елементарните житейски ситуации, или просто ще се тупат в гърдите с дипломи, които ако не са подплатени със знания, остават просто лист хартия?
Лист хартия, който обаче е важен за шофьорска книжка, важен е все пак и за някаква нормална работа. Та в този ред на мисли, реформата с точките лесно ще се случи. Въпрос на проста математика...
След тях обаче остава многоточие. Остава да чакаме плодовете на това, което жънем, които обаче се измерват в знания, мироглед, както и с международните изследвания на PISA.
Там точките никак не са окуражаващи.
Мила Мишева, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар