Зима

Зима
Пролет

24 декември 2016 г.

Коледарска криза

Влъхви има, правителство няма

Тиха нощ, свята нощ... и цялата земя българска е затихнала в очакване на благата вест и на новото правителство.


Дедите ни по тези студове са се кахърили дали овцете ще се изягнят, кравите ще се изтелят, козите ще се изярят. Ние пък се тревожим дали партиите ще се изкабинетят, или май ялови ще влезат в новата 2017 година.

Спомняте ли си Коледата на 1996 г.? Аналогичен случай. Правителството пак беше в оставка, а президентът мотаеше мандата, защото партията БСП тогава не го искаше. Всички чакаха да дойде нов президент, та да назначи най-сетне служебен кабинет, който да укроти побеснелия лев. Тук–там някое гласче се обаждаше за президентски импийчмънт, от къде на къде тоя ще мотае мандата. Но народът бе зает да си претапицира стените с банкноти и не го чу.

Коледата на 1996 г. мина мирно и тихо, като изключим отделни протести, блокади на кръстовища, обръщане на скъпи автомобили и тревожното предчувствие за превземане на парламента. Иначе беше пак тиха нощ, свята нощ, всички чакаха Благата вест, стадото чакаше своя пастир, но уви, пастирът бе решил да не се появява преди 10 януари. Коледарска криза...

И ако погледнем назад през годините на прехода, какво виждаме?

От 27 години преход 15 сме били в криза на държавата.

Сега ще навъртим гарантирано още 2-3. За мен криза е, когато правителството не може или не иска да си изкара мандата. Това е нещо като прекъснат коитус, който осуетява плодородието. Щом управлението не е завършено, значи е управлявано заради самото управление. Като секса заради самия секс. Разликата е, че кефът не е споделен.

От началото - между 1990 и 1997 г., у нас се смениха 6 правителства плюс две служебни, ако правилно съм ги броил. Седем години нарязана на ситно криза. После 3 правителства си изкараха пълните мандати и си ги отчетоха като велик успех. 12 години стабилност, която народът нещо не възприе правилно, но все пак държавна криза нямаше.

После едно правителство изкара почти пълен мандат, но не съвсем, после едно служебно, после едно с четвърт мандат, пак служебно, едно с половин мандат и сега чакаме пак служебното. Но то не иде, защото президентът отказва да го назначи, както през 1996 г. Желю не връчваше мандата на Николай Добрев.

В криза сме, защото тези, които могат да управляват, не искат. А тези, които поискаха, не могат. ГЕРБ явно се раздира от някакви вътрешни противоречия и коалиционна несъвместимост на характерите. БСП пък изчаква ГЕРБ да рухне от само себе си. ДПС е обидено на всички, а мераклиите ПФ и РБ приличат на жабата, която вдигнала крак да я подковат като коня.

Онзи ден чух един зам.-шеф на парламента да твърди по телевизията, че нямало никаква криза, защото кризата си протичала по конституционния ред.

И е прав, у нас кризата си е напълно в реда на нещата. Тя е нормалното, а отсъствието на криза е ненормалното състояние.

Реформаторският блок май щеше да направи правителство със свой премиер и министри от ГЕРБ. Или поне така изглеждаше. Веднъж Цветанов каже, че ще го има, после Бойко уточни, че ще го няма, После пак ще го има, ще го няма, ще го има-няма и така през два-три часа. Но важното е, че всичко си върви по конституционния ред.

Ако РБ все пак бе скалъпил правителство, и то явно под натиск отвън, то щеше да е върхът на кризата. Как да управляват България, като влязоха в парламента на честна дума и ще се избият помежду си?

Хем влязоха с вазелин и може би повече няма да ги огрее, хем твърдо не признават волята на 72 на сто от българите за мажоритарен вот. Пет партии с по 1,5% на партия не признават волята на 72% от българите. Хем отхвърлят и презират суверена, хем искат да го управляват. Но и това не е криза, а нормална политика.

Тиха нощ, свята нощ... Стадото спи, пастирите играят стрийп-покер край камината, защото знаят, че в този студ никой няма да излезе да показва цицата на свободата по жълтите павета.

В далечната 1997 г. една нова партия успя да вземе над 50 на сто от вота, да вземе цялата власт и да спре кризата. Ще кажете, че СДС тогава не е бил нова партия. Но беше напълно обновен, изчистени бяха всички играчи от епохата на Филип Димитров. И освен СДС беше движение, а се учреди като партия едва през февруари 1997 г. Така че можем да го смятаме за нова. И важното е, че първи си изкара целия мандат.

През 2001 г. НДСВ пак бе чисто ново и също си изкара мандата. През 2005 г. БСП бе напълно обновена, с млад юнак начело.

Направи коалиция и също си избута четирите години. Впрочем и ГЕРБ през 2009 г. бе нова партия и спокойно можеше да си изкара целия мандат, ако Борисов не бе решил да изпревари събитията само месец преди края.

Значи виждаме една закономерност: Нова масова партия – цял мандат, криза няма. Стара партия или коалиция – прекъснат мандат и криза.
 

Това ще рече, че администрацията спира да работи, инвеститорите бягат, европрограмите се замразяват, държавата обеднява. Утехата е, че всичко става по конституционния ред. Неслучайно само когато правителствата караха целия мандат, се отчете сериозен възход.
 

Изводът е, че през 2017 г. са възможни два варианта. Ако възникне нова масова партия, от рода на ранния СДС, новороденото НДСВ или младия ГЕРБ, кризата ще си отиде. Ако не, ще остане и ще се задълбочи. Ако днешните партии се явят на избори през април в същата конфигурация, ще ни управлява измъчена коалиция, която едва ли ще си изкара мандата. Може да падне още през 2017 г. и после пак криза...
 

Вярно, има и трети вариант. Ако партиите все пак приемат мажоритарния вот, както го поиска суверенът. Веднага ще започнат да си карат целите мандати и предаването на властта ще става гладко, планомерно и без никакви сътресения. Така е в държавите с мажоритарен вот. Там може да има икономически кризи, но не и кризи на държавата.
 

В Щатите например изборите са винаги във вторника след първия понеделник на ноември. За президента са на 4 години, за сенаторите са на 6, а за представителите в долната камара са на 2 години. Железен ред, който никога не се променя. Получиш ли мандат, караш го до дупка. Това е напълно възможно и у нас, но само при мажоритарен вот.
 

А възможно ли е през 2017 г. да възникне масова партия, която пак да помете парламента? Не бих се учудил, макар че засега не го виждам да стане. Много хора смятат, че Слави Трифонов би могъл да повтори подвига на Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов, защото е популярен и има мощна инерция от референдума.
 

Засега той се дърпа, но ако все пак се реши, останалите партии ще се свият, за да му направят място. ГЕРБ може да падне под 10 процента с тенденция към доизживяване, БСП също, а РФ и ПФ съвместно да открият пенсионерски клуб за белот и табла. Ако искат да предотвратят възхода на Слави, ходът е един – да изпълнят решението на референдума. Ако продължат да се дърпат като магаре на мост, Трифонов ще е принуден да поиска властта, за да довърши започнатото. Смятате ли, че народът ще му откаже?
 

Тиха нощ, свята нощ...

Валери Найденов, "168 часа"

Няма коментари:

Публикуване на коментар