Сгради от бетон, апартаменти от злато

Докато други държави обсъждат дали да въведат безусловен базов доход - плащания на всеки граждани, България е въвела свой вариант на подпомагане на част от жителите си.
 
Нарича се Национална програма за енергийна ефективност, по-известна като санирането.

Тази седмица инициативата на ГЕРБ, която до момента струва около 1 милиард лева на данъкоплатците, попадна отново под обстрел. Причината бяха данните от доклада, с който се оправдава искането за още един милиард.

В. "Сега" пресметна, че досега санираните 12 461 апартамента са излезли 216.2 млн. лв., или средно по 17 хил. лв. на апартамент. Това изглежда прекалено. Дори разчетите за падането на цените, които показват, че следващата група апартаменти ще излязат по малко над 15 хил. лв., отново изглежда раздуто на фона на смяната на дограми и изолация за един апартамент.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството в оставка Лиляна Павлова обясни пред "Капитал", че 17 хил. лв е "манипулативна цена", защото според нея почти няма такива стойности. Тя предположи, че това се дължи на много високите цени в началото на програмата, преди МРРБ да въведе референтни стойности, когато се стигаше и до 400 лв./кв.м. Министерството два пъти въвеждаше пределни цени, като към момента те са 172 лв./кв.м за сгради над 8 етажа и 154 лв./кв.м за такива под 8.

Павлова твърди, че цените към момента са адекватни, и даде два примера, в които един апартамент излиза около 12-13 хил. лв. Строително-монтажните работи покриват до 85% от стойността, като от тях 40% е за топлоизолация, 20% за дограма, останалите са за покрив и подпокривно пространство, сутерен, довършителни дейности, общи части, канализация. До 15% пък са дейности, като техническо и енергийно обследване на сградата, технически паспорт, инвестиционен надзор, технически и инвестиционен проект и др. Те не се включват в договорите с етажната собственост, тъй като се плащат от МРРБ.

Елементарно проучване на частния пазар на тези услуги показва, че там цените са двойно по-ниски и не надхвърлят 100 лв./кв.м. Павлова обаче посочва, че досега няма изцяло частно саниран блок - с подмяна на щрангове, конструкционно и енергийно обследване, усилване, оправяне на тавански и сутеренни помещения. Големият въпрос е дали всички допълнителни дейности наистина покриват разликите до пределните цени на МРРБ.

Най-вероятният отговор е не. Неофициално фирми, работещи по програмата, посочват, че навсякъде по веригата остават комисиони и докато подизпълнителите се изстискват за минимални цени, онези, които взимат поръчките, правят голяма печалба. Предвид няколкото вече докладвани случая за проблеми с качеството някои от фирмите най-вероятно спестяват и от материали, като така вдигат още печалбата си.

Естествено, когато има пределни цени, всички играят на тях. Ако някой вече не е разбрал, че тук това се случва с всяка държавна програма и с всеки разход, контролиран от централната и местната власт, изглежда, е живял другаде. 

Capital.bg