Зима

Зима
Пролет

12 януари 2017 г.

Китайската мечта

За собствениците на клубове разходите за футбол са в графа представителни...
 
Каква е разликата между американската и китайската мечта? 

В първия случай пристигаш на летище „Джон Фицджералд Кенеди“ с едно куфарче и няколко долара в джоба. Притежаваш едната гола амбиция, но с много талант и труд ставаш богат и успешен. В другия случай вече си богат, известен и успешен, но ти предлагат да станеш още по-богат, но по-малко известен и успешен. И второто се нарича китайската мечта.

При нея парите са толкова много, че изкушават футболисти, свикнали да вдигат купи и трофеи и да играят на най-големите стадиони срещу най-великите съперници. Отиват в Китай и новините за тях секват. Но пък всеки месец в банковата им сметка се появява нов милион. Аксел Витцел, световноизвестен футболист на белгийския национален отбор и на Зенит Санкт Петербург, ще получава по 18 милиона долара годишно, но това не му пречи сам да признава, че е избрал парите, а не футболното си развитие. Защото в Белгия веднага му казаха, че много трудно ще го наблюдават в новия му отбор Тянджин Куонджиан. Едва ли точно това е правилното произношение, но едва ли има и някакво значение? Китайският футбол винаги ще бъде единствено и само пари. Но и това е напълно достатъчно светът да бъде впечатлен.

Но има и много любопитни подробности, които са по-интересни от броя на нулите в банковата сметка на Аксел Витцел. Например фактът, че допреди 20 години в Китай въобще не е имало професионален футбол, нормално за държава, в която е победил комунизмът и се нарича народна република. Така се развиха нещата, че партията и ръководеният от нея народ позволиха на определени хора да направят бизнес и да станат милиардери.

Това, естествено, ги извади на международната сцена и някак естествено се стигна до професионализма в китайския футбол. Но не безогледно. В китайските клубове има лимит за чуждестранни играчи, при това рестриктивен. Съотборниците на Витцел на терена, сред които има 8 натурални китайци, получават в стотици пъти по-малко пари, но трябва да си признаят, че и те са им много. Елдорадото не е за местните, а само за тези, които идват отдалеч.

Повечето китайски клубове са родени след 1993 година. Дори има и такива, които съществуват от 2005 година насам. 90 процента са дислоцирани по далечното азиатско крайбрежие. Там е съсредоточена огромна част от индустрията на милиардната държава. Прогресиращите клубове в лигата са собственост на огромни конгломерати. Лидерът на китайския футбол „Гуанжоу Евергранде“ е от провинция с 45-милионно население и е собственост на „Евергранде естейт груп“. Подгласникът в първенството Джангсу Сунинс е стопроцентова собственост на „Сунинг аплианс груп“.

Шанхай СИПГ всъщност е „Шанхай Интернешанъл Порт Груп“, собственик на най-голямото пристанище в света. Другият отбор от мегаполиса – Шанхай Шенхуа, е собственост на концерна „Греенланд“. Въпрос на време е старото Шенхуа да бъде сменено от новото Греенланд. Друг силен отбор - Шандунг Луненг, направо носи името на фирмата собственик и областта. Иначе клубът е от град Инан или Джинан, китайското произношение винаги е сложно. Шандунг е с близо 100 милиона население. Западащият някогашен гранд Бейджинг Гуоан е собственост на „Шинобо“. Малкият Хебей е от префектура само с 8 милиона население, а собственик на клуба е „Чина Форчън Ланд“.

За собствениците на клубове разходите за футбол са в графа представителни. Те не очакват възвръщаемост, нито пък развиват бизнеса така, че някога да дойдат печалби. Това е последната им грижа. Върхът на амбициите на всеки един от тях е отборът му да спечели Суперлигата и да се включи в Шампионската лига на Азия. Големите играчи водят със себе си интерес, който няма как да бъде постигнат с местни момчета. От друга страна, надеждата, че местните ще се научат бързо, се оказва неуместна. Китайският национален отбор от година на година става по слаб и няма сила която да го изравни с водещите в Азия. В последните квалификации за световно първенство Китай все пак излезе от предварителната група след унизително равенство с Хонконг. В групата обаче е последен без победа от пет мача. Преди китайците е дори Сирия. Това достатъчно говори колко са израснали местните таланти покрай Хълк, Рамирес, Жервиньо, Лавеци и останалата чуждестранна армада.

Милионерите обаче също губят от посещението си в китайското Елдорадо. И заради формата пролет-есен, и заради още безброй причини повечето от тях се разделят с повиквателните за националния отбор. Огромните щабове и взетите наготово технологии и ноу-хау не работи в Китай както на другите места. Например споменатият местен хегемон Гуангжоу Евергранде с щаб от 15 бразилци има в наличност и един германец за детската школа. Този човек е постигнал успехи с всяка една възраст на Бундестима. В момента само взима парите и няма никакви резултати. Скоро ще бъде съкратен или пък сменен с някой испанец. Цялата работа е само за престиж.

За последните 20 години през Китай са минали над 500 чуждестранни треньори. Само тези от бивша Югославия са близо 100. Дори и трима българи са предавали знания в елитната дивизия на далечната страна - първо Йордан Стойков, след това Стратега Пенев и в наши дни Ясен Петров. През Китай са минали наши добри познати като Люпко Петрович и Драгомир Окука. Последният със сериозни резултати. В началото е било доста странно. Украинският треньор Морозов например бил поразен от военните порядки. Целият отбор бил изкарван на плаца в 6,30 часа сутринта, за да слуша химна и речите на командира. По всичко изглежда, че това вече не се прилага и не се налага на Хълк да става толкова рано!?

Китайската Суперлига всъщност доказва, че футболът е консервативен и в това е неговият чар. Тази игра си има свой дом и той се нарича Европа. Има си своя храм и той се нарича Латинска Америка. Може да вземеш играчи от двата континента, можеш да си купиш и най-добрите треньори, но не можеш да постигнеш обстановката и атмосферата. Не всичко се купува с пари и максимата за малкото и многото не важи. Винаги ще има алчни типове като Витцел, не го обиждам, той сам се нарича по този начин. Но винаги ще бъдат повече тези, които искат да бъдат на голямата сцена. Да ги гледат хора, които разбират какво се случва долу на зеления правоъгълник. 


Другото е екзотика с много нули отзад. Подобна екзотика се появи и у нас…


Жаклин Михайлов, Temasport.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар